Къде бях?


Натрапчиво добре помня деня 11.09.2001.
За годината винаги губя ориентация.
Но знам къде се намирах и какво вършех.
Трескаво довършвах писането и архивирането на файловете си за дипломната работа от поредната безумна финасово разрушителна моя инициатива да се преквалифицирам.
Една от колежките ми от другата, паралелна преквалификация (две безумни усилия в една и съща безумна посока не правят по-умен резултат!) после разказа, че се явила на изпит по дискретна математика точно по времето, когато новината се разпространявала, уважаваният наш преподавател по дискретна математика бил достатъчно съобразителен, за да отмени изпита. Това за колежката ми беше причина да се явява чак през следващата календарна година заедно с онези, които дори не са мислили за дискретната математика на 11.09.2001.
… Пък аз си нямах подходящ компютър вкъщи, та през отпуската се замъквах да правя процедури в Comenius Logo – среда на училищен компютър. А като започна работното време през септември, просто оставах след 16 часа да довършвам каквото мога по малко след работа.
И нали е достатъчно подробно това като организация: измисляш нещо с детските средства за визуализация, проверяваш, тестваш заедно с предишните модулченца… нищо особено затормозяващо… накрая архивирам последната версия, слагам на дискета, приключвам и се прибирам вкъщи… само дето винаги е на смрачаване или по тъмно…
Та, някъде по смрачаване ми се обади по телефона таткото от вкъщи, обикновено беше търпелив тогава и не ми звънеше с въпроса кога ще се прибирам най-после, но първоначално помислих, че звъни именно затова… Не помня колко часа след новината не е издържал, за да сподели… само си спомням колко трудно аз схванах онова, което ми съобщи.
Каза ми, че в новините говорят и показват само кулите-близнаци.
Ама за мене събитието изглеждаше толкова далечно, толкова нереално да е станало, толкова не си представих какво означава…
Само със завидно хландокръвие си казах: „Ето, може и световна война да се почне, може свършекът на света да предстои за часове време, пък аз си правя процедури за начално обучение… кому е потребна вече моята работа?“
Сякаш дотогава не ми е било ясно безумието на усилията ми? 🙂
В мрачната стая срещу светещия компютърен екран, без връзка със света, освен един обикновен телефон… щеше ли да има значение дали това не е бил последният мирен ден?

Advertisements

One comment

  1. lilia

    то още един човек като мен си спомня всичко подробно.Явно доста натрапчиво е останала тази дата в нашето съзнание.Сигурно има и много други

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s