Може ли любовта да задушава?


Децата живеят своя, а не нашия живот

Днешният ден се изпълни с очакването, тревогите заради неизвестностите на посрещането и вълненията по пристигането на Анна.
Незнайно защо така натрапчиво ми се връща в спомените историята от прекрасната корейска народна приказка „Майчина любов“. Да, беше попаднала в първите ми ученически години от по-големите ми братовчеди – една мъничка джобен формат книжчица, притурка на списание „Славейче“.
После някои книжки се запиляха, други се запазиха, но от тази не съм и изпитвала нужда да я чета отново – тя си е дълбоко в съзнанието ми. Когато почнах да я издирвам през последните години, естествено, не я намерих.
Търсих по библиотеки, рових в интернет, докато се намери място, където си поръчах първата книга от он-лайн книжарница. След като я получих, почти веднага преписах любимата приказка.
После дори я препращах по електронна поща на приятели.
Докато не дойде времето да се разделям с милите доставчици на платена поща в дирбг, след десетгодишно упорито и безмилостно сътрудничество.
Сега ще си дам още малко време да изровя отново текста от архивните ми файлове, а дотогава – ето историята в преразказ:

Спомням си моя любима приказка от детството – един от бисерите в издаваните тогава корейски народни приказки. Озаглавена е “ Майчина любов“. Бедна жена останала вдовица и сама се грижела за единствения си син. По цели дни и нощи тя приготвяла вкусни оризови хлебчета и ги продавала, за да се прехранват с детето си. Когато синът пораснал, майката го изпратила в големия град и му заръчала да се върне у дома чак когато изучи всички науки. С мъка се разделили и той напуснал родния дом. След време младежът решил, че вече се е справил с всичко, което е нужно, и се върнал у дома. Дълго вървял, бил капнал от умора, когато прекрачил с вълнение прага на къщата. Очаквал, че майка му ще го прегърне с обич, но тя го попитала – изучи ли всичко, сине ? Изгасила свещта и му поръчала да напише всички йероглифи с четчица и туш, докато тя в същото време, пак в тъмното, както някога, опече от своите хлебчета. Когато двамата станали готови, видели, че по хартията има мастилени петна, а йероглифите са разкривени и недовършени. А майчините хлебчетата , макар и правени на тъмно, били равни и гладки.
Тя отново отпратила сина си да учи
– дори не го оставила да пренощува пак у дома. Натъжено си тръгнало момчето, мислело, че майка му не го обича вече. Започнал обаче да учи още по- усърдно и когато се върнал отново у дома, сам угасил светлината и показал на майка си какво е написал в тъмното. Този път всичко било чисто и красиво. Чак тогава жената прегърнала сина си и възкликнала колко дълго го е чакала! Казала му как се е свивало от мъка и тревоги майчиното й сърце! И с колко радост се изпълнило то, когато при нея се върнало детето й като умен и вече зрял човек. Това е истинската майчина любов. Тя може много да дава, но и да изисква, и да поучава, и да се тревожи. Може дори да не проличи понякога – като в корейската приказка.

Advertisements

One comment

  1. lilia

    И аз искам час по-скоро да стана такава.Не ми е изпила чавка акъла, че да те срамя с глупави недомислени действия.Зная ,че не сърцето ,сигурно и гърлото се свива от болката ,която причинявам.И аз тихичко се … наум за глупостите, които върша.А изискването – то си е в реда на нещата-ако го няма следва срив в критериите…Това си е 100% разпускане.Иначе не се чувствам задушена-приятно ми е, стига аз да не задушавам-да не съм натрапчива и досадна…Не зная-когато съм се учила от другите хора около мен-контактите са били реални. Тук съм като в приказка-дори не го усещам .За мен е много ново и различно.Смея да кажа, че натоварването е по-слабо, отколкото нося.Другото е че има моменти (поне при мен)на завъртане на колелото-цикличност.Натрупванто се освобождава в качество.Но след период от време, и то по някакъв вътрешен принцип на подбор.НЕ ВСИЧКО МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ СЪЗНАТЕЛНО-ЯВНО ИМА ОЩЕ ДА БОРЯ МНОГО.ЗАТОВА -ГАЗ И НЕ МЕ ЖАЛИ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s