Прагът на отчаянието


Събудих детето си, пожелах му хубав ден и му изпратих наситено с оптимизъм писмо.
Няма грам от оптимистичните послания, който да е измислен, изсмукан от пръсти, само за да е оптимистичен.
Винаги намирам смазваща желязна логика в оптимизма.
Победата на доброто над злото никога не е поражение, защото има две печеливши страни – добрата, затвърждаваща силата си, и невероятната предстояща метаморфоза на злата страна да се роди отново в по-добра светлина.
В случая по-лошият вариант, след нежеланието, което постепенно се преобразува в очакване на приятни емоции, се оказва страхът.
Страхът е неуморим фрустратор.
Средство за самоподклаждане на още страх, още негативизъм и още нежелание за добри емоции.
Блага Димитрова има кратко заключение:
„Страхът от грешка предизвиква верижна реакция от грешки.“
Вместо една – десетки, стотици, хиляди…
Трупане на опит за бъдещите нежелани, неприятни и гадни ситуации.
Защо ли вчерашните несгоди днес изглеждат много миниатюрни и нищожни?
И една мъничка частичка надежда, едно неочаквано попадение в графата на успешните, така приятно разплискват чернилката!
Ще се моля да пристигне по-бързо следващият проблясък, да запали огънчето на увереността и самочувствието така, че да не гаснат на ден по няколко пъти!
Вярвам в доброто, хей, чувате ли!!!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s