Нагласи


Когато защитавах работата си по темата за изследване на нагласите за учене и труд в извънкласните форми на работа с талантливи ученици, още не бях постигнала едно разкритие за биологичното ми творение:
Първата реакция към всяко начинание, предложение, вариант за избор, някакво участие или дори за да покаже мнението си, детето ми извършва по заблуждаващ лъжлив начин.
Харесва ли ти…? – НЕ!
Искаш ли…? – НЕ!
Избираш ли това или онова? – НЕ!
Желаеш ли…? – НЕ!

След известен период трябва отново да задам същия въпрос, а може би да го формулирам по нов начин.
Когато се прибрах от проклетата Стара Загора, отново попитах дъщеря си иска ли да участва в едно математическо състезание.
Нямате представа колко неочаквано прозвуча за мене нейният отговор:
– Разбира се, че искам!

Поне половин месец още разисквах причините за този простичък и крайно изненадал ме отговор.
Колко пъти заради отказите да се предприеме едно или друго начинание, заради първата реакция на съответния човек, съм се отказвала от по-нататъшни обсъждания и разговори за коя да е идея.
Пък после се оказва, че отсреща са очаквали да настоявам, да се аргументирам, да убеждавам… все аз ли не намирам верните отговори, казани без думи, между думите, между редовете на написаното и витаещи из въздуха?

Вчера взех твърдо решение.
Е, оставиха ми вратички за промяна.
Но моето убеждение е, че вероятността останалите да се променят и да си променят нагласите към моето решение, е много по-голяма.
Срокът да преценя правилно ли се надявам, е един месец.

Advertisements

3 comments

  1. Графът

    А може би трябва да се избегне първата пряка интервенция?
    Например, вместо „харесваш ли” – „я, това изглежда интересно”; „искаш ли” – „чудя се дали това си струва” и т.н.
    Т.е., предлагащият да не подхожда от позиция на вече решил, а като търсещ консултация за решение.
    Тогава първоначалната нагласа не може да бъде отхвърляне на чуждо решение без проверка („какво ме питаш като си решила!”), а обмисляне за оказване на „помощ” при вземане на решение.
    Не съм сигурен дали съм прав, но ми се е случвало по тази система да прокарам нещо, което иначе със сигурност щеше да бъде отхвърлено.

    • zelenkroki

      Ех, може би, но пък за едно категорично „да“ или „не“, понякога онази госпожица дори не се е замисляла за отговор. Изричайки твърдо „не“, може би дори не осъзнава какво отрича.
      А заобиколната беседа, която бих провела в някои ситуации, не винаги я режисирам добре. За вчерашното пътешествие до столицата и обратно, с влак, в жегата, тя съвсем точно формулира причината – „ти ще ме подкупваш, нали?“ – и после реши да се стресира още на отиване във втория влак.
      Чак като се качихме отново за прибиране, очичките ú светнаха изведнъж. Първи проблясък! Тепърва ще си мисли какво губи или печели, колко „за“ и „против“ има в уж безмислените ми безпомощни отчаяни решения.
      Благодаря за точното описание на тази система, Графе!

  2. Trackback: Нагласи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s