Бъркотия


Ако трябва да заместя с една дума най-честото състояние, в което се оказвам – тази е добра.
Когато ме питат как съм, най-правилният отговор е: „Все така“, а отговорът с подробности е: „Все така омагьосано“.
От време на време в блога ми се иска само да цитирам нещо, вече казано от някого.
Защото много пъти преразказвам чувствата си с много по-бледи и слаби думи.
Защото онези майстори на словото, за които се сещам в даден момент, са направили толкова добра представата за моя случай, че няма смисъл да се променя нищичко в написаното от тях.
Така се натъквам на огромни липси в интернет пространството.
Няколко примера – един цитат от Людмила Гурченко, в посока „Не съм от тях, како Сийке!“; „Градинар„-ят на Багряна; „Пеперудите са свободни“ и най-вече любими строфи от поезията на Блага Димитрова.
И като човек, който все се подготвя да и живее в оградената крепост, без да разчитам на техническите средства някога, днес и утре, правя „необходимото“, за да се запасявам с моите цитати.
Преписвам си ги на ръка. В тетрадки.
И после затрупвам тетрадките някъде си…
Почти от година се опитвам да намеря цитат, който със сигурност съм преписвала.
Ровя из тетрадките, но с много къщи… не винаги се сещам навреме да ровя и накрая… търсенето продължава още и още…
А с чичо Гугъл нямат намиране тези стихчета… какво да се направи… една търсачка може да е съвършена, но как да намери „Дервишово семе„, щом се търсят повече разработени по темата есета и други съчинения, а оригиналното авторово произведение не е публикувано?
В работилницата на Читанката има много подробни инструкции как се сканира и подготвя печатният материал за „цифровизацията“ му.
Това е полезно, но си признавам, че засега не ми е в интересите.
А от гледна точка – технология на подготовката е добре да го осмисля, но още отлагам.
Защото за мене си остава много по-приятен начин да взема цитат, особено ако е кратък, ако е поетична творба – с преписване.
Дори когато е поемата на Иван Радоев
Днес най-после се сетих за едно бележниче, което стои най-близо до компютъра, да ми е винаги под ръка.
И нали си знам повечето неща в него наизуст, рядко се налага да го отварям. Докато дори забравям, че съм си го приготвила да ми е под ръка за справки.
Ето къде съм препреписала безценните думички, с които Блага Димитрова е казала по най-категоричен начин какво ни остава!
Докато рових и днес с помощта на чичо Гугъл, се натъкнах на една поредица от нейния съпруг, Йордан Василев, посветена на тяхната обща житейска история:
СПОМЕНИ ЗА НАШАТА БЛАГА

Нейният съпруг, журналист и общественик с висока гражданска позиция ЙОРДАН ВАСИЛЕВ, ми даде личното си позволение да публикувам поредица от негови спомени, озаглавени “НИЕ С БЛАГА”. Предпочетох “Вестител” да е първото издание, което публикува спомените му. Той изпраща своите поздрави към жителите на Бяла Слатина и Белослатинския край с чувство на вълнение, че това е мястото, където е родена неговата спътница в живота, голямата поетеса, белетрист, есеист, драматург и преводач БЛАГА ДИМИТРОВА.

Статиите от “Вестител” с поредицата “НИЕ С БЛАГА”:
Ние с Блага – Сряда, 17 Март 2010 06:48

НИЕ С БЛАГА – 2 – Четвъртък, 18 Март 2010 11:33
Ние с Блага-3 – Понеделник, 22 Март 2010 15:09
Ние с Блага-4 – Сряда, 24 Март 2010 08:25
Ние с Блага-5 – Вторник, 30 Март 2010 10:35
Ние с Блага-6 – Понеделник, 26 Април 2010 08:47
Ние с Блага-7 – Петък, 30 Април 2010 12:57
Ние с Блага-8 – Сряда, 05 Май 2010 08:26

Понякога ни е по-лесно да забравим и съвременниците си.
Но за Блага Димитрова няма да е така лесно.

Още не съм открила тетрадката, където съм си преписала „Забранено море“.
Ето частта от поемата, под № 58:

Забранено море

58

Не признавай, че ти е все едно, не признавай!
Последното, което ти остава,
когато вече не ти остава, последното,
което никой не може да ти отнеме – е викът.

Викът – билото на болката,
гол замах на самоотбрана,
търпение, набито на кол,
неопровержимост, че още си жив.
Викай, но
не признавай, че ти е все едно,
не признавай.

Изтървеш ли се, че ти е все едно,
това е краят.

Блага Димитрова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s