Кокоши крак


Още един ефект от писането на публичен дневник – ще ме изпревари тема, за която една седмица се подготвям.
Да, отидох на концерта на Любэ в Търново.
И се върнах, живо-здраво.
Доказах, че съм хаймана.
За пореден път.
Но за първи път присъствам на концерт на стадион.
Видях какво е. Не е пример за вандализъм и масовистко блудкаво подражание заради „модата“.
Не е сега на руските песни модата.
Доволна съм, че ги видях наживо, а те дали са доволни от публиката? – Ако не са, защото твърде рано приключиха, то не публиката е била причината. Стояхме в тъмния стадион доста след като изпяха една песен на бис. Просто хората не искаха да си тръгват. Вярно, жегите може да са им виновни. Трета вечер концерт, все на сцени в градовете с максималните температури за деня, разбирам ги донякъде. Ако обаче количеството не е било достатъчно, не ми се коментира.
Публиката беше разнообразна, нямаше безредици нито при влизането в стадиона, нито при излизането, имаше силни аплодисменти и подкрепа. Публиката ме изненада. Млади хора, малки деца с родителите си, много хора на моята възраст.
Ако са били между 4 и 5 хиляди, това малко ли е?
Пироефектите бяха впечатляващи, но и без тях щеше да си е добре.
Подгряващата група „Грамофон“ се опита да ни върне към най-популярната класика от съветско време – почнаха с песента от „Тримата мускетари“ на Михаил Боярски, не пропуснаха филмите „Бригада“ и „Бялото слънце на пустинята“, както и някои от песните, които пеехме в училищната група за руски песни и частушки под ръководството на Недялка Морфова във Второ основно.
Любэ изпяха две песни на Висоцки, втората с интересен инструментален аранжимент.
Китаристите и музикантът на хармониката и клавира се представиха запомнящо се.
Исках още песни.
Това е, накратко.
Няма как да стане по-обширно, защото моите музикални познания са си твърде ограничени.
Бях предупредена да не ходя, за да не си разваля усета от студийните записи.
То моето усещане за звук и особено за ритъм, е неописуемо, така че беше излишно да ме разубеждават да отида.
А пък Анна можеше и да дойде, но то ще си остане нейното мераче за в бъдеще.
И малко повечко слушане на руски думички ще ú трябва.
А да ме „издава“ къде ходя и кога ме няма – не е новост.
Има няколко нови думички, които научих, когато дойдох да живея в този край на България. Тъй като преди мене бяха дошли насам и от Русе, вероятно това, което ще напиша сега, се отнася повече за фразеологизмите от русенския край.
„Кокоши крак“ – така наричат човек, който не си мълчи, и вечно разказва кой какво, къде, как върши. Не клюкарка, ами кокоши крак. От какъв произход е това словосъчетание, заради публикацията на Анна от снощи, днес се заех да търся.
Ето малко материали:
Другият език на орли, петли и албатроси
Статия за фразеологизмите с библейски произход
В книгата на Петко Р. Славейков „Български пословици“, изд. „Захарий Стоянов“, 2003, с вътрешно заглавие: „Български притчи или пословици и характерни думи“ има няколко страници, където се използва прилагателното кокоши, съществителното кокошка и самата фраза:
с. 334:

И кокошката кога снесе кудкудече.

с. 393:

Кокоши крак си ял.

Кокошката и в хамбарят рови.


Че е издайник с кудкудякането си всяка кокошка – добре. Но защо точно заради кокошия крак се издават тайни? – това е съвсем друг въпрос.
А защо баба Яга живее в къща на кокоши крака, че и понякога къщата е поставена на един кокоши крак? – това са други питаници.

Да не ме разбере моята конкурентка и партньорка погрешно – няма лошо, не беше тайна ходенето на стадион „Ивайло“, нито беше въпрос на живот и смърт. 🙂

Advertisements

6 comments

  1. zelenkroki

    Да, Краси, не за модното ходене по стадионите си мислех, когато реших да отида на концерта на Любэ. Но всеки търговски продукт, а тази изява е и такова изделие, си има организация и реклама.
    Защото иначе пак нямаше да разбера навреме за концерта, с мотото от http://vbox7.com/play:d6ac8613.
    Е, не я изпяха със сигурност дори тази песен!!!
    Ако на публика като тази, сред която бях, не са доволни от количеството, аз не мога да променя този факт.
    Хората стояха, скандираха „още!“, но не чух нито едно възмущение срещу ранното завършване на концерта.
    Няма да го забравя това странно продължително ръкопляскане и нежеланието да се разотиде мнозинството от присъстващите в престолния град.
    Висоцки никога не е бил комерсиален творец.
    А Любэ са. И пак не е лошо.

  2. aNn

    Ee! Все ме изкарвате предателка 😦 Аз изобщо не съм казвала на какъв концерт си! Дори концертите на „Кентавър“ пак са си концерти! Да не говорим, че не си споменавала, че не желаеш да се знае. ..и да, тази кокошка аз съм я снимала! Да се отбележи! 😀 😀

    • zelenkroki

      Анна, и кокошките от скайп, които гледат приятелите ми, пак са твоя снимка! Ама ги отглежда баба ти Елена, а и точно тя разтълкува защо именно като си ял кокоши крак, ставаш бърборко. Винаги се удивлявам на простотата и логиката, с която майка ми разрешава толкова неотговорени умувания:
      Нали кокошките все с крак ровят и търсят нещо си. Поговорката по-горе от дядо Славейков, дето и при зърното в хамбара ровят, да не би да пропуснат нещо, майка ми си го знае отдавна. Щом с крака си изравя „новините“, а после ги окудкудяква, значи, кокошият крак ще да е най-подходящ да заразява с любопитство и непазене на тайни :).
      А за концерта – денят ми направо стана неочаквано запомнящ се и преди пътуването до Търново, пак заради тебе и ВИГ „Кентавър“. Кой да очаква, че ще ти намерят концерта на Дйвид Гилмор в две части, за да го преправяш на аудиодиск, и че точно преди руската естрада, в главата ми целия следобед ще са китарите и мелодиите на Пинк Флойд? 🙂
      Ти не си предателка! Радвам се, че ми доставяш приятни емоции всеки ден!
      Обичам те!

  3. криси

    Искам да попитам нещо. За училище имам да пиша съчинение разсъждение на тема „Ял кокоши крак.“ Откъде мога да взема информация? Благодаря предварително! 🙂

    • zelenkroki

      Твърде далече съм от идеята на Вашата госпожа за съчинението-разсъждение, което Ви е възложила във връзка с някакво конкретно произведение, но най-вероятно е заради герой, който не търпи да опази някаква тайна, нещо по-деликатно или по-лично.
      Греша ли?
      Кой е литературният герой? От кое произведение?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s