Подготовка


Казват, че съм хаймана.
Моите хора вкъщи.
Е, аз искам да отида на 100 места (всичките са наблизо!), ама си позволявам само едно-две.
Утре, когато ще ми е останало с един ден по-малко да избирам и да си позволявам, дали ще съжалявам, че съм отишла някъде?
По-скоро, ще ми е жал, че съм пропуснала още една възможност, нищо, че няма да е поредният джакпот от тото-то.
Моите натрупани събития и спомени са на много по-висока цена от печалбите в тото-то!!!
Страховете ми винаги са, че няма да ми стигне времето, че няма да кажа онова, което е било важно, че ще кажа повече, отколкото е трябвало, но не и – че ще бъда на още едно непознато място.
Имаше една теория за хаотичното движение на частиците – онези, по-инертните, се удрят по-рядко.
Ама пак се случва.
Колкото повече мерачета имам, толкова повече от тях никога няма да се осъществят.

престани:
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни!

Даже цитатът по-горе ми се струва малко странно форматиран, но смисълът и силата на отчаянието му остават.

Е, трябва да се опитвам да не се поддавам на нападките, черните внушения, хилядите неприятни варианти и одумки, които очаквам.
Правя го постоянно, понякога не съм добре подготвена, провалям се с гръм и бурни обсъждания, но…
може ли да се преподава този вид подготовка?
Правя слаби опити…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s