Защото


А нямало случайни неща.
Опитвам се да преброя онези, по-странните от мене мои близки, приятели и познати, които са с невероятни стремления.
Никога не съм си и помисляла, че ми е работа да го обсъждам даже наум онова мъъничко мераче у всекиго да участва в представления за огромна публика.
За онези, които броя, желанието е насочено към професионално осъществавяне.
Специалности като режисура, актьорство, други сценични изкуства, както и журналистика, са ми далечни и леко утопични.
Защо тогава непрекъснато имам примери за дълготрайни и неотменни интереси на хора от всякакви поколения, които по един или друг начин са осъществили или не намерението си за изява в тези области?
И това не са познати от екрана, ами дишащи и оцеляващи редом с мене личности, за които светът не е само реален материален, математически и физически обоснован.
Приятели, които като мене се редят по опашки, пазаруват в магазина, даже ми обръщат внимание и ми позволяват да им губя времето и аз?!
Дори един колега от групата ми в института, след две-три години кандидатстване в НАТФИЗ, все пак успя да премине кандидатстудентските изпити, даже завърши куклено майсторство и даже продължава да се занимава точно с тази професия. (Поне докато вкъщи се гледаха предавания за най-малките, учасията му по телевизията си бяха ежедневие.)
Объркано ми е и заради неизчерпаемите примери с филми, театрални постановки и спектакли, където моите киномани и театромани намират лекарството за всекидневните си проблеми.
Не съм и аз от тях, како Сийке! 🙂 😦

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s