Опити (8)


В локалната ми мрежа на работа вече има девет работни станции, присъединени в домейн.
Имам усещането, че чорбата, която забърквам, ще е доста трудна за сърбане, но толкоз усилия не направиха чудо, та сега аз ли ще съм по-хитра?
Имам някакви половинки надежди за половинки и четвъртинки от бъдещи решения.
И все се оказва в даден момент, че пак сам я подхванала „с брадвата“.
Най-подходящата като заглавие песен на „Пинк Флойд“ приканва един Генчо да внимава.
Къде го този, дето поне чувство за ритъм да има, че да ме замести в правенето на чорби и сечта с брадвата?
Тъъъкмо си кажа: „Сякаш му хванах цаката“ – и идва поредното сътресение, с което ритмичната ми нагласа да живея в хармония поне през работно време се удавя в черни краски, и ме захвърля в света на отчаяните, дето и чаша чай няма кой да им подаде…
(В момента съм в отпуска, да не ме разбере някой погрешно, че страдам заради липса на почивка.)
По-малкото ми бебе вкъщи написало, че съм се примирила…
Примирение?
За мене това състояние означава да се просна на пътя на влака, на валяка или на нещо тежко, което ще ме стъпче и няма да се усети дори.
Примирение е да си представиш, че го правиш и вече да не чувстваш нищо – нито страх, нито болка, нито дори очакване…
Примирението е последното нещо, което ми остава след протеста на Мунчо.
Винаги ще си намеря начин да използвам малкото силици, които са ми останали, да предизвикам някоя по-мощна сила да се намеси целенасочено да ме унищожи, вместо да се надявам, без никакви други чувства (как ли ще ги изпаря?!) да дойде влакът и да прегази нищожните ми желания. С валяк е по-показателно – няма да се забелязва нищо след това – само по-хубава пътека за вървене.
По-утъпкано.
Сега по проблема и решението му с брадвата:

За много потребители, които са минали на операционната система Windows 7, режимът Windows XP Mode е много удобен за различни случаи. В помощта на този емулатор може да се създава виртуална среда Windows XP и да се използват привичните приложения, които или не се стартират в Windows 7, или работят некоректно с тази програмна платформа.

Но някои потребители на Windows XP Mode се притесняваха от необходимостта от поддръжка на хардуерна виртуализация, съдържаща се в системните изисквания за този емулатор. Разбира се, в самата виртуална технология няма нищо необичайно, но тя не е достъпна за някои процесори на Intel, особено евтините модели за настолни и мобилни компютри. Но именно тези процесори най-често се използват в офисните системи.

За да проясни ситуацията около Windows XP Mode, Microsoft е решила да премахне необходимостта от хардуерна виртуализация за стартиране на този емулатор. По този начин, виртуална среда на Windows XP може да бъде създадена на всички машини, които работят с Windows 7. Естествено, ако в компютъра има хардуерна виртуализация, тя също може да се използва за работа с Windows XP Mode. Подобрена версия на Windows XP Mode вече е достъпна за сваляне.

http://pcworld.bg/14696_windows_xp_m…virtualizaciya

Още преди появата на това съобщение из форумите – аз го прочетох чак днес, от официалните страници на бозавата ОС се информирах, че има режим на виртуализация.
И без много да умувам, си рекох – ще да е по-подходящата виртуална машина за новата версия на ОС (уин7).
И тъй като моите хардуерни наличности не поддържаха виртуализация – спрях да правя експерименти да инсталирам въпросния емулатор.
После се наложи „с брадвата“ да правя доста по-необмислени постъпки, да не „пазя“ като крехко и рохко яйчице компютъра, защото се налага екстрено да го експлоатирам. Не че кой знае какво се е случвало, но винаги като се бухвам насляпо да инсталирам нещо ново, да опитвам няма ли да „излъжа“ с някакъв трик операционната система, да заобиколя правилата, на които уж уча и възпитавам у учениците си, защото някой спешно очаква да ги пренебрегна, за да му се получи пясъчната „кофичка“, а то вземе, че и се получи – после се чувствам гадно и с противене си обхождам наново постъпките, с критичните местенца, където е можело да ме осени някаква по-умна идея, ама… късно.
Когато съм работела с повечко хора, при някоя издънка, заслугите за която са били само мои, обикновено се ядосват два пъти повече от останалите случаи на издънки. Защото са наясно, че най-добронамерено съм направила опит да постигна правилното решение. „Поне да беше постъпила така нарочно.“ – ми казваше един колега – после щях да имам повод да си ти го „върна“ заради номера.
А така – няма разумна реакция за компенсация на глупостта ми. 😦
В случая с виртуалната машина – преди няколко дни съвсем безумно реших да инсталирам MS Vitrual PC 2007 на машина с windows 7.
Повторението на инсталацията вкъщи се оказа още по-драматично – дори и интернет свързаност се получи. Предишното използване на същата програма под уинХР пак вкъщи не ми позволяваше такова изключително постижение (вероятно заради доставчика на интернет услугата). Сега и доставчикът е същият, и програмата е старата – пък стана!
И тъкмо да се позарадвам – гредата с невъзможността да управлявам видеокартата… а може би има начин, за една вечер нямаше да се откажа аз… и не съм се отказала.
Краси само наля масло в огъня.
Да видим…

Още малко места за четене и размисъл:
http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/install-and-use-windows-xp-mode-in-windows-7
http://www.yonchev.net/blog/?tag=%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
http://www.kaldata.com/comments.php?catid=2&id=53829

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s