Инцидент


Не е трагичен, спокойно, хора!
За едно спешно като срок и с никаква спешност пътуване до Габрово се налага да разкажа бързо и стегнато.
Ще прославям и благославям БТК още много.
От автобуса директно в офиса им, който работи от 9 часа сутрин.
Пристигам след 10.30, няколко гишета са без служител, а на едно от останалите има точно един клиент. Изчаквам няколко минути – никаква ориентация кой ще предпочете да ме удостои с поглед поне.
Накрая казвам „Добър ден“ на една служителка и с няколко изречения тя се ориентира защо съм там.
Съответно проверява номера на телефона, името на училището ми и след безмълвно съзерцание около 2 минути ме пренасочва към колежката си отляво.
Там отново диктувам номера на телефона, името на училището си, умело поднасям напечатания от Вивател протокол с дата 5.08.2009, без да ми го поглеждат, но гледайки в екрана на компютъра ми обясняват, че началната дата на договора е 12.07.2009.
Не споря, само продължавам да задавам въпрос за прехвърлянето на услугата от едно и също устройство, от един и същи номер към едно и също устройство и един и същи номер, какво време ща отнеме.
Отговорът след много съзерцания и междинни консултации със съседа отляво, е, че нямало да има никакво процедурно време за преход към новия абонамент.
Чудесно, даже и телефонен апарат ми се полагало за подарък, не го отказах, подписах се още няколко пъти, отново чаках, отново слушах предложения, но съвсем бегли за промяна на телефонната услуга, опашката зад мене изведнъж се разрасна, после се оказа, че младежът вляво на обслужващата ме служителка още чакал да му се включи компютърът, какво толкова му се втренчват цели 10 минути докато чакат, не знам, но не ме вълнува особено.
Само констатирах невероятен надпис на баджа на момчето, вляво от служителката, която ме обслужваше:

Иван Петров,
нов служител

Ей такъв бадж видях и му се радвах около половин час насреща си.
Младежът Иван Петров, нов служител, обслужи двама клиенти, докато аз си чаках договора и апарата.
Накрая към моята опашка беше пренасочена една госпожа с леко позната ми физиономия. Както се оказа, също преподавател по информатика, но от областния град.
Също за промяна на договор като моя.
Имаше едно чаровно детенце с нея, което наесен ще е в първи клас.
И момиченцето беше повод да се заговорим, иначе случихме на добра среща, няма що.
Разбра се, че госпожата е в подобно на моето положение, почти няма друг избор, та и тя с огромна любов ще продължи да бъде клиент на БТК.
Да ни е честито!
Междувременно множеството хора, които по едно време се бяха насъбрали в офиса, понамаляха, сякаш се стопиха и останахме двете с колежката и още един клиент.
Побързах да завърша с любезностите по казването на „довиждане“ и с нетърпение напуснах гишето.
Малко ми беше любопитно какво точно подписах, защото при стар договор пред себе си, след като все пак, го погледна един-два пъти, служителката си беше записала друг телефонен номер, та отново и отново ме попита за номера по време на писането на новия договор. Съответно, аз, нали много ги обичам колекциите от цифри в телефонните номера, на свой ред се запитах, какъв ми беше номерът?
Е, погледнах в стария договор, да моята цифра беше друга, оправи си я жената отсреща, случват се такива неща.
И вече, извън опашката, като се опитах да си сравня отново номера на телефона – О, изненадка, о, късметче мое! – дори адресът, дори градът, дори имената на абоната не бяха моите!!!!
Кръгом към опашката, пресягане и подаване на свещените листчета, съответно връщане на друг комплект договори, съответно отново благопожелания… какво определение за съществителното, което си избрах за заглавие на тази публикация да поставя?
Поне 40 минути бях „обслужвана“, това ако не е белег за напредничавото ни информационно общество, то тогава – какво?
С пътуването по автобусната линия в двете посоки, с безплатния телефон, и билетите за пътуването съм точно без загуби, защото то времето ми цена няма, нали? 🙂

Като се сетя, че преди три години нямаше необходимост същата тази компания да очаква да пристигна на 25 километра от населеното си място, а си позволяваше да сключва договори на място в провинциалното ни градче, и то след повече от две години участие в списъците на желаещите да бъдат свързани с ADSL-интернет, как една единствена касиерка от „пощата“ се справяше и със записванията, и с плащанията, и със списъците на чакащите, че и с много повече абонати, заплащащи и оплакващи се от стационарните телефони… голям напредък, голямо развитие, голям замах е извършен в институцията БТК, чието търговско наименование се смени неколкократно.
А градчето ни беше в списъка на селищата със забележителни показатели за скорост и достъп до услугата интернет-свързаност, но това е минало, красиво и романтично минало!

Да не пропусна и милите емоции миналата година около началото на август, когато пък благодарение на всеизвестния господин Орлин Кузов се облагодетелствах с договор за „учителски интернет“.
Честито и ура!
Няма да благодаря на сегашното правителство, защото безплатната едногодишна (по същество, 11-месечна) придобивка е решение на едни и същи хорица, от една и съща групичка, които и при предишното, и при сегашното правителство, продължават да служат на Родината на поста си – по европейските програми и проекти за развитие на ИКТ в образованието.
Ура за непоклатимите и незаменими експерти!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s