Да си намериш мястото във времето


Статията във вестник „Тревненска седмица“ от миналата седмица:

Наскоро прочетох няколко реферата на ученици от 9 „а” клас на Славейковото училище, които изучават като задължителноизбираема подготовка Български език и литература. Групата на г-жа Светла Чалъкова, която преподава предмета, се състои от 14 души. Признавам си, че бях много впечатлена, най-вече от главата за „Съвременното отношение към книжнината, писмеността и културата” и се разделих с една немалка част от песимизма си по адрес на днешните млади и тяхното отношение към книгите и четенето. И няма как да е иначе, след като пред погледа ми попаднаха следните редове от разработката на Лилия Резачева: „литературата е нужна за нравственото развитие на всеки човек, независимо дали интересите му са тясно свързани с нея”. По думите й, нравствено развитата нация е „еквивалент на успяваща”. За съученика й Димитър Танков – „отношението ни към родната реч днес е огледало на отношението ни към самите нас”. Хубавото е, че българите все още сме една от най-четящите нации в Европа, пише в реферата си Кристина Денчева, цитирайки социологическо изследване на известна агенция. Повече обаче, ме впечатли фактът, че дори за една деветокласничка, като нея, проблемът с липсата на преференции и облекчения за книгоиздаването у нас е изключително наболял. За съжаление, не и за държавата, тъй като българската книга продължава да се облага с 20-процентната данъчна ставка, а родните автори гарантирано вегетират със „смешни” тиражи до 500 екземпляра… Кристина изразява и притеснения от факта, че „четенето не е престижно като чата и не е начин за комуникация” и допълва, че „интернет е нещо полезно, но само за вече изградени личности, стремящи се към ново знание, а не само за забавление”. Подобни опасения изразява и съученичката й Наталия Бачийска, според която, децата „предпочитат да початят в интернет, да играят компютърни игри, да гледат телевизия, вместо да прочетат една книга”. Разбира се, уточнява Наталия – „има и любители на книгите, които с удоволствие четат всеки ден”. Според Венелин Величков, „не всички младежи са загърбили книгите, а даже нещо повече – използват технологиите, за да си търсят книги, които ги няма в домашната библиотека”. По думите му, електронните книги, се радват на голяма популярност, защото „притежават качества, които никоя друга медия не притежава, те се произвеждат лесно и бързо и ги получаваш веднага, независимо къде си”. Но не всички харесват този начин, допълва той, „има си и младежи, които предпочитат да прочетат книга, напечатана на хартия”.
И все пак – какво провокира подобни разсъждения у тези млади хора, коя е любимата им книги или литературен жанр? Ще се опитаме да разберем отговора на тези въпроси от самите тях.
Наталия БАЧИЙСКА (печели първа награда за проза в четвъртия национален конкурс за литература – поезия и проза и компютърна рисунка „Морето, морето, морето”’2009 г. с разказа „Морско приключение”):
– Все по-малко хора четат, все по-малко ученици са заинтересовани от книгите. Всеки гледа телевизия, чете в интернет, но много малко хора четат книги. Аз обичам книгите от едно време, особено произведенията на Христо Ботев, „На прощаване” ми е любимото стихотворение.
Лилия РЕЗАЧЕВА (печели специалната награда на сдружение „Литературно Общество – Варна” в ХІІІ-я Национален конкурс „Любовта в нас”’2010 г., раздел „Литературно творчество”, с разказа „Голгота на любовта”):
– Страстта към литературата е нещо много хубаво. Това според мен е не само личностно предпочитание, но и дарба. Това, което ме мотивира да пиша за съвременното отношение към книжнината, са правописните и стилови грешки, които откривам в различни предавания, филми, реклами по телевизията. Сред любимите ми книги са „Къпиново вино” и „Шоколад” на Джоан Харис, „Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли, „Спасителят в ръжта” на Селинджър и др. Много ме огорчава фактът, че в днешно време младите хора не четат и понякога са негативно настроени, обиждат литература с най-различни названия, които не ми харесват. Може би това е от липсата на желание – да седнат да прочетат някоя книга, за да видят колко е хубаво.
Димитър ТАНКОВ:
– По принцип не мога да пиша хубави разработки, но този път бях провокиран от многото правописни грешки, които срещам по интернет-форумите и от факта, че хората вече не четат толкова много книги. А хартиената книга е по-добра от електронната, защото и прекаленото стоене пред компютъра е вредно. Колкото до книгите, харесвам хумористичните романи.
Венелин ВЕЛИЧКОВ:
– Аз най-харесвам фантастичните книги от типа на „Мъглявината Андомеда”, сега дори чета „Капитан Немо”.
Светла ЧАЛЪКОВА:
– Аз, лично, не споделям разбирането, че хората четат малко. Защото всяко време си има хора. Едни четат и стават философи, естети, социолози, политолози и т.н. Винаги има една група от хора, която се занимава повече с умствена дейност и друга, която се занимава със занаятчийство, селско стопанство, търговия и т.н. Въпросът е да си намериш мястото във времето.
Не съм убедена, че днес всички трябва да четем много активно, защото винаги ще има пристрастно четящи хора, много разсъждаващи, много наблюдаващи, много преценяващи и други, които ще бъдат с някакъв образец пред себе си. Да, всички трябва да бъдат грамотни, да могат да ползват различни източници на информация, но ние трябва да си обясним и какво означава „чета”. За мене това има значение. Всеки трябва да знае буквите, но не е само въпрос на букви, а на усет, преценка. Разбира се, че я има идеята да станем по-интелигентни, по-разумни, по-преценяващи, по-самоконтролиращи се, но си мисля, че както в древността, така и днес си остават същите проблеми. Ще си имаме група „неразумни”.
Радостно е, че тези млади хора са изкушени не само от книгите, но имат сетива и за стойностните, духовните неща, и по един съкровен и вдъхновен начин съпреживяват света около себе си. Хубаво би било „изкушените” да са повече, но и това е въпрос на избор или по-скоро на страст… Пожелаваме им много нови награди и успехи, и ги очакваме на страниците на вестника.
Галина ИВАНОВА

Тъй като имам известни заслуги по събирането и обработването на електронните варианти на есетата на деветокласниците, си позволявам да пренеса обзора за работата на групата по ЗИП БЕЛ в блога.
Колкото и да не ми се иска повече да мисля за четенето и осмислянето му като престъпно занимание, и това скромно показване на няколко ученически разсъждения в средите на връстниците им се приема повече за натегачество, зубрачество и … не съвсем прилично занимание.
Възхищавам се на Лили, която не се притеснява да споделя (поне наживо, защото в статията не се чувства съвсем) своя възторг от книжките и удоволствието си да чете!
И пак се питам – към раздел „черен оптимизъм“ ли да отнеса мъждукащата светлинка в душата ми заради тези наши деца?
Доколко раздел „песимистично“ е по-малкото зло? 🙂

Advertisements

One comment

  1. mister_sou

    Много често очакваното е различно от постигнатото.
    „Споделям разбирането – не подсещай за още глупости, които могат да се измислят или направят.
    Не е лесно да си сериозен, да се трудиш, да подражаваш в трудното, в системното. Не заразявай с нихилизъм.
    Защо пише на филмите: „забранено за деца до 12 години“? Не че не могат да изгледат филма, а защото още не са готови да интерпретират във варианти човешките отношения и простотии. Посочи им идея за добро, дай им вяра в доброто, а постепенно, заедно с тебе, ще тълкуваш и човешкото несъвършенство. Да кажеш нещо добро е по-трудно, отколкото да отречеш или охулиш.
    Да пазим наивността!“
    (коментарът е личен, преписан заради продължението му)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s