Какъв Петров?


– Ало, търся Петров, може ли да се обади?
– Какъв Петров бе, ние нямаме телефон?
… Позвъняване.
– Здравейте, аз съм Петров, някой да ме е търсил?

И ние нямаме телефон, хей!
Защото от 22 опита да кача файл, само 2 до 12 са успешни.
От четене он-лайн в рамките на 15 минути, 10 ми ги отнемат за други беседи паралелно.
Нито едно училище не плаче от любознателни ученици-читатели.
Все ги докарваме да изглеждат училищните занимания „желана територия“, ама все гоним светлото бъдеще.
И тези заключения, много добре пришити към „тъпизмите“, продължаваме да ги знаем и продължаваме да си правим собствените заблуждаващи заключения за по-светло и по-приятно бъдеще.
Намерих си някакво спасително измамно равновесие за онова, което ще се наложи да обяснявам за авторското право през учебните часове наесен, а сега се моля само да ме обхване толкова полезен непукизъм, че да издържа поне до края на работния ден в четвъртък без издънки и обаждания.
А вариантът с телефонния разговор в началото ми е спомен от нощните смени и тогавашния нощен блок на „Хоризонт“. Оказва се, има го и из мрежата цитатчето, но може би без обаждането на самия Петров.
В моите фантазни изчанчени варианти, звъненето на телефона винаги си го замествам с позвъняване на входната врата, където е застанал Петров и пита дали някой го е търсил.
Така наистина повече никакви телефони и никакви нови технологии с дигитализация няма да ни дотрябват.
И ще си изкарваме за хляба, сиренето и милостинята за живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s