От Сливен


Разбра ли, че посетих Трявна? Пак ще се върна там, защото съм много впечатлена! Сега имам красиви снимки и от мястото, където живееш! Успях да обиколя и малките селца и махали – спирахме навсякъде, където сърцето заговаряше или очите не устояваха на природните красоти, които ни заобикаляха! Поздрави от твоето родно място Сливен – все още разкопан и прашен, както не съм го виждала никога през всичките 33 години на моя живот!

Това ми е пратила Теди преди два дни.
Точно преди два дни се върнах и аз през Сливен, но така и по-далече от жп гарата не отидохме с Анна.
Да, отговорих, колкото можах на Теди, защото тя е страхотно другарче. И ми е ценно не само нейното мнение за Трявна, ами и за града, където съм родена.
Обмислях с доста реални представи (включително на база ярки спомени) вариант да пратя щерката да учи в Сливен след седми клас.
В Славейковото училище в Трявна – без да съм сигурна колко изчерпателни са сведенията ми за близкото минало – преподаватели, които са учили в сливенски средни училища, най-вече – възпитаници на езиковата гимназия в Сливен, известна някога като „Френската“ гимназия, са мои колежки – две преподавателки по английски, една по френски, география и история.
Като прибавя и себе си към получилите средното си образование в Сливен, хич не сме малък процент от преподавателския състав на гимназията в Трявна, нали?
Или, по-точно, бяхме.
Това е друга тема, Трявна и бъдещето на будителския дух в Балкана.
Но какво го очаква моя роден град днес и до началото на новата учебна година?
По инерция ще се носи славата му, учениците ще се надъхват за елитните си завоевания, в училища, които продължават да се радват на популярност и стремежи да бъдат бъдещи емигранти с добри позиции за следване и работа.
Написах на Теди нещо такова:
Май така е по-добре, защото не искам да виждам родния си град обезобразен.
Стигала съм само до автогарата през деня.
Вчера се върнах обратно в Трявна.
Защо се получи такова окаяно състояние в Сливен? Не че държавата ни е цъфнала другаде, ама какво остана от възрожденския дух и буйната хайдушка кръв, от силата на воеводите и неуморността на вятъра, все така нахлуващ през Балкана?
Шофьорът на таксито, с което се придвижихме в петък вечерта, спомена нещо страшно – „С всеки изминал ден виждаш как хората в града изчезват, един по един се губят от улиците и заминават нанякъде…“

А някои за пореден път сме само наблюдатели.
Проклети роли!

Advertisements

One comment

  1. Графът

    „С всеки изминал ден виждаш как хората в града изчезват, един по един се губят от улиците и заминават нанякъде…“
    Страшно! 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s