Срам и резил


Не ми личи да съм добре осведомена за ежедневните неща – мода, дрехи, прически, клюки, домакинстване, музика и какво ли още не. И не съм. Не чета достатъчно.
Докато бях студентка, заедно с една колежка в общежитието се занимавахме да преписваме ценни цитати от разни книжчици, дето си ги обменяхме чрез другите обитатели на блок 41А.
Даже се стигна до едно изчерпателно преписване на стиховете на Висоцки от едно циклостилно апокрифно издание. Съдбата на този важен ръкопис е още по-странна, но това не е за разказване днес.
Прозрението, че никога няма да ми остане време да скучая, го направи именно моята колежка. Тя беше сигурна, че и жива компания няма да ми трябва, ако си имам материали за четене. Защото после следва преписването.
В годините, когато работех на 12-часови смени в любимата ми ТЕЦ-2, най-незабравимите ми лични „часпром“ дейности в немногото нощни смени, когато не е имало аварийни ситуации, са две важни творения с компютърен набор. Дискетите, на които ми стоят и досега са 5.25 инчови дискети, форматирани с UNIX, а не с ДОС, така и не успях после да прехвърля всичко в друг формат. Но поне си пазя хартиените варианти – с всякакви шарени мастила, отпечатани с иглен принтер: „Пътуване към Икстлан“ и повечето текстове на песни от албуми на Пинк Флойд. Преписването от английските текстове на рокгрупата си беше почти като плуването без обща представа как се плува, защото освен буквите от немската азбука, нищо друго познато нямаше за мене по онова време.
Когато станах учителка, все не се получаваше да има връзка с интернет, когато ми трябваше за часовете. И все си висях в училище, за да подготвям материали оф-лайн.
Трупах по дискети, запазвах и архивирах всевъзможни части от сайтове, докато се посъбере обем за един CD, който ми записваше колежката на единственото записващо дисково устройство в училището.
Така, година след година се разширяваше достъпването до повече сайтове, записаното набъбваше, дисковете ставаха повечко, но винаги всичко прочетено и забелязано заедно с произведенията на учениците ми се трупаше „за всеки случай“.
От две-три години насам ползването на интернет и от вкъщи увеличи записките, даже напоследък почти се обвинявах, че продължавам да запазвам, сякаш ще ми спрат връзката всеки момент.
Е, то си е отчасти така – всеки момент може да се окаже извънреден, защото добрата скорост не се постига с непрекъсната свързаност.
Снощи не можах да дочакам да ми се отвори пощата над 15-тина минути, приспа ме безпомощното състояние, дори не се налага рестарт на рутера вече, просто се опитваме да му свикнем на капризите в разкъсването на достъпа ни до Света.
Та и затова отложих за днес да си довърша показването на едни снимчици.
Даже си рекох – те хората, които публикуват, сигурно също като мене, в бързането не са забелязали правописните грешчици, но ще си ги оправят.
Е, знам ли, може пък и да се засрамят?!
Нали не съм чела периодиката он-лайн, може пък да коригират някоя и друга буквичка?
Ами когато грешчиците са в самото съдържание, по същество?
Нали ще ги изтрият, за да не им се помни резилът?
Така разсъждавам, и за да не забравя, пък и да не се чудя, добре ли е, не е ли добре текстовият запис, заснех си аз екрана, за всеки случай.
Какви ли компетентни институции са тези мастити (според мене) издателства и издания, които уж са електронии, пък допускат чак такива неточности:



Твърденията на „Монитор“ тотално ме объркаха. Тези измислени .com адреси на сайтове, случайно ли са написани?
Сякаш някой е стенографирал нечие изказване, ама не е внимавал какво се говори?
От инфо до ком има доста съществено разминаване, да не продължавам с другите адреси… като че ли нарочно са грешили, за да се измъкнат от директни упреци?
Има ли конспирация в това? – Сигурно колкото има договорка с ръководителя на секция „Компютърни престъпления“ от НСБОП.
И този ръководител тази вечер пак го показаха и в новините по телевизията – ни лук ял, ни лук мирисал, само ни спасил от незаконно предаване на футболни срещи от световното, спасил парите ни за данъците, които БНТ толкова справедливо получава, задето излъчва тези срещи, направо е герой, хвала на успехите му!!!


По казуса на тази преводачка се замислих още малко – да, в читанката има едно преведено от нея юношеско произведение.
Дали може да се изчисли какви са загубите на тази огорчена професионалистка, която е потърсена за интервю не като преводач, а като член на УС на сдружението, чийто сигнал така послушно последваха пазителите на реда, за да опазят бъдещите нейни (и на другите ОЩЕТЕНИ автори и преводачи!!!) приходи.
Много ми се иска да имат вяра на съдебните ни институции, чрез които биха предявили иск към нечестните читатели и хранители на читанката, за да ги компенсират онези, които са прочели именно конкретния роман или друго възможно произведение, четенето на което в Мрежата би се оказало разорително за своя автор.
Не ми се вижда изчислимо, но се нагледах на толкова абсурди, та сега очаквам някое вещо лице, назначено с парите на същите читатели-престъпници, каквито сме си и в качеството на данъкоплатци, да направи сметките, та да ни стане ясно кой гладува заради нашето гледане в екраните?
За мене, дето нито чета достатъчно, нито следя достатъчно подробно развитието на законосъобразните мерки по този и други казуси, все някакви си изключения, все ще се намери някой да ми посочи отговорите, когато се появят.

Advertisements

One comment

  1. Pingback: Богатството Читанка (1) | Блог на Zelenkroki

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s