Бягство


Събота сутринта.
В 5 часа е светло.
Най-после мога да стана без усилието да преодолявам мисълта, че отивам да върша нещо безумно. Почивен ден, нали?
Ставам по възможност без да бързам и почвам бързичко да стягам багажи – чанти и сакове.
Дори намерих снощния обяд за Анна, непокътнат, следобедните сладки – останали незабелязани, че и някакви други закусчици за из път си намерих.
Мъъничко ме забави това откритие, но уж тръгнах навреме.
С раница на гърба, чадър – дори прерося тази сутрин, и две чанти в ръцете.
Бягах по надолнището колкото можах, а е можело и по-бързо да взема разстоянието по наклона. Ако не бяха чантите из ръцете и презрамките от раницата на раменете ми.
Пристигнах на гарата заедно с влака. И малко след него. Колкото да потегли на 3 метра от мене, пред очите ми.
Красиво се получи.
Пак не можах да избягам.
Дори от себе си.
Върнах се вкъщи, за да прочета писмото на най-добрата си приятелка от снощи.
И съответно да отговоря с поредната моя красива мечта.
Мечта напълно земна, изпълнима и съвсем краткосрочна.
След малко е следващият влак в същата посока.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s