За разискванията относно образованието


По интересен проект интересни хора говорят и обсъждат интересната тема.
Стенограмите са пространно четиво, но не е невъзможно да се прегледат.
Моите първи впечатления са от:
новата модна фраза:
равен достъп до качествено образование
(Ха-ха-ха – това са утопии!)
„измерим резултат на изхода от този дебат и следващите такива“.
Забавното е, че все се опитваме да мерим и после все кроим грешно.
По-конкретните обосновки на тестовото оценяване звучат така:

Прави се един набор от задачи, съставен от различни хора, без да е ясно какво ще измерват тези задачи – крупен пропуск, така ще го нарека.
След това, организира се даването на тези задачи, без преди това да се проверят качествата на отделните задачи и на теста, компилиран или съставен като такъв.
Теорията на тестовете, как ще го наречем, няма значение, има ясни и категорични изисквания и процедури как да се прави това – да се провери трудността, да се провери дискриминативната сила, дистрактори, другите качества, които са надеждност, валидност, обективност и т.н.
Ако това се прави и се държи в дълбока тайна, аз бих бил благодарен на колегите, но аз знам, че това нещо не се прави. Най-много се пресмята процентът на вярно решилите задачи. Това ще го приемем като трудност. Значи, ние отиваме да измерваме нещо, но първо не знаем какво измерваме. И второ, инструментариумът, с който го измерваме, няма качествата на тест, категорично е това.

Струва ми се, че изключително непрофесионално е долната граница 3 да се определя, след като е проведен изпитът. Това е изключително непрофесионално.
Крайно време е оценката на образователната система като цяло и на отделни елементи да не се извършва от ведомството, което я провежда.

ние не винаги знаем какво мерим, но това, което мерим, трябва да го измерваме по възможно най-добрия начин.

Никъде до тук не беше коментиран броят на учениците в клас. Ние, например, в 5-ти клас тази година работим с 31 деца в час, което означава, че в най-важната възраст…
РЕПЛИКА:
Разделете ги.
… 🙂 😦

Истината е, че ние си плащаме, за да работим.
самотата на учителя нараства. Това е много опасно явление и един ден българското училище ще осъмне с директори и деца, но без учители.
[следва продължение]

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s