Четири тайни


Наистина, понякога е странно как човек не усеща слоевете на времето върху себе си.
Играта от специализацията ми по детска и юношеска психология в Стара Загора миналата година по това време (приблизително) се наричаше: „Тениски“.
Сега ще си спестя ръководството за тренинга, който проведохме в групата с колежките педагожки там. Ще си разкажа как се опитах да завърша последния си час с една от групите си в 12 клас тази година.
Всеки трябваше да си направи тениската. Изненадите как ще изглеждат кройките почти ги спестих, защото раздадох по-малки листчета за разкрояването. Но имаше една издънка – от Йонито, която просто се отказа да довърши „рязането“, за да не си погуби написаните думички.
Всеки си разказа какво е сложил на тениската. Дойде и моят ред.
Трите неща, които са най-характерни за мене, според мене, бяха известни и на учениците ми, но не съвсем:
1. Блъскам се като грешен дявол и не ме мързи да се блъскам.
2. Никога не скучая и си обичам работата.
3. Черен оптимист съм. (Това винаги съм избягвала да го демонстрирам, но няма как да го скрия.) И като ме попитаха какво означава черен оптимизъм, аз отговорих с пример: Песимистът казал: „От това по-лошо не може да бъде“, а оптимистът: „Може, може, и още как! Винаги има още по-гаден вариант!“ Почти ме разбраха, но не им хареса.
Мога да причисля тази моя особеност като първа моя публична тайна.
В края на описанието на тениската има три неща, които другите не знаят за мене:
Тъй като наистина имам много богат избор, реших да споделя тогава неща, които за тях вече нямат особено важно значение. Дори и да искам, няма да успея да ги напиша отново и трите. А понеже се досещам за едната споделена малкоизвестна подробност от моя живот, сякаш все още не е дошло времето да публикувам факта и в блога.
Това спокойно може да се намерира като:
2. Не винаги желая да знаят всичко за мене. Не крия, но и не показвам някои факти, защото е по-добре да се предполагат други факти.
3. Онова, което не съм сигурна дали споделих, но винаги ми е изглеждало важно по времето, когато аз бях абитуриентка е, че не съм участвала в тържествени изпращания за бала, а сякаш по мое време вече ги правеха повечето семейства на абитуриенти.
4. Тук вече си помня добре твърдението от часа:
Вярвам все още в любовта от пръв поглед и в това, че тя е единствена, за цял живот.
Завърших с пожелание да преживеят нещо такова, за да се убедят, че е вярно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s