Малки интервюта


Пътувах с родителите на моя съученичка. Не ме познаха. Заговорих ги и се сетиха коя съм.
Мислех си, че все още биха ме познали. Грешала съм.
Годините се трупат неумолимо и започвам да се чувствам неузнаваема.
Дали?
Спътничка и в двата влака на прибиране ми беше една непозната туркиня.
С много шарена съдба и семейство.
Съпруг, който е починал преди 17 години. Три деца. И от седем години при себе си в дома си е прибрала девойка, която е учила в училище за умствено изостанали в Горна Оряховица и живяла в дом за деца без родители.
И жената, с която се разговорихме, пътува насам-натам, за да е в помощ за отглеждането на внуците си. Всички внучета са по-големи от 15 години. Ама навсякъде я очакват да помогне.
Тъй като трябваше да отиде на погребение, и за погребения и болести си поговорихме.
И за шареното възпитание, за нарушаването на традициите, религиозни и светски, с които свикваме постепенно.
И за Турция, където аз имам познати, а нейните роднини работят из Португалия, Гърция, Кипър.
Къде ни завъртя днешният мил живот!
Жената е на 62 години, но още не знае ще получи ли решение за пенсия.
През последните 15 години не е имала постоянна работа. Основен приход е вдовишката пенсия от нейния съпруг – 102 лева.
Момичето, което е прибрала от улицата, имало пенсия от 100 лева, но през последните 2-3 години са я отнели и получавала 65 лева от социално подпомагане.
Щедра държава.
Никога тази жена не се е чувствала много активен за обществото човек.
Не си мисли, че е помогнала на държавата си като е отгледала трите си деца, а за момичето, което живее при нея, не мисли като за социален проект.
Една напълно жива и необикновена наша съвременничка.
Обикновените хора ги няма вече по нашите земи.
Може би никога не е имало обикновени хора. В по-други времена, щяха само да живеят по-обикновено. Щяха. Може би.

Advertisements

2 comments

  1. Mariq

    Четох, четох и то минал вече час. Дали не е трябвало да станеш писател,имаш душа на поет…. Бог си знае работата. Много ти е интересен блога. Героите са около нас и ти имаш очи да ги видиш.

    • zelenkroki

      Eх, Мария,
      Този блог не е от хубаво.
      Добре дошла!
      Радвам се, че си споделила част от писаниците ми. Като не ми стига времето за лични писма, пиша тук, уж да е наведнъж за всички.
      Честит рожден ден на патерици!
      Моята пловдивчанка се връща утре, в очакване съм…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s