Мозайки и стенописи


Текстът и разсъжденията в тази публикация по никакъв начин не са обвързани с официално мнение спрямо институцията, където работя, или други заинтересовани лица. Не се надявам родители да повярват на поднесената логика, нито се противопоставям на нормите и правилата за окачествяване на знания.

Използвам следния днешен наготово получен пример:

11. Кой исторически източник е писмен?
а) стенопис
б) мозайка
в) договор

Нито един от отговарялите днес на теста за национално външно оценяване по човекът и обществото в 4 клас не е отговорил с вариант б). (Наблюденията ми са си локални.)
Обаче доводите да не се избира в) договор са два:

  1. В думата стенопис, сложно съществително нарицателно име, има втори корен, еднакъв с корена на прилагателното писмен. Не е ли добре, че са направили междупредметна връзка с родния език и изучавания предмет български език и литература?
  2. Какво му е историческо на източник, който се нарича договор – нали и в съвремието се говори непрекъснато за договори? (Точно в икономическата криза, за която децата в четвърти клас си изработват своята детска представа, със сигурност свързват думата договор не точно с историята, нали?)
    След като този източник не е исторически, дали пък изобщо е писмен, то сега всичко се прави на компютър, коментира се по радиото и телевизията, дали изобщо е добре да очакваме в 4 клас учениците да осъзнават смисъла на писмен източник, който да е договор??! 🙂
    При това – исторически писмен източник!

Подкрепям всички, които са намерили детските си аргументи да посочат стенопис с предимство пред договор!!!
Освен това, първите писани закони, създадени от Крум – ако и да са били писмени, на какъв ли език са били написани??? Писмени закони и договори, в това число и сключването на примирие в историческите периоди на българската история, синоними ли са?
Можем ли да виним децата, че не са определили най-верния отговор?
И къде е казано, че стенописите съдържат само рисунки, ами надписите по тях???
Още едно доказателство за по-историческите писмени източници, наречени стенописи.
Да отделят от стенописите в Боянската църква надписите:

Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица,

пък после да обясняват кой източник е писмен, и кой – не е писмен!!!
Исторически дилеми, нали?!

Посвещавам тази ненормална логическа интерпретация на материя, която не ми е специалност, на госпожа Жени Сендова – човекът, преподавателят, хуманистът, методистът, който ме научи да не се доверявам сляпо на тестовите системи, на американските примери за системи на обучение и даваше разкошния пример – един и същи тест се дава няколко пъти на едни и същи групи ученици, само че… всеки път верните отговори са сменени.
🙂
Advertisements

2 comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s