Денят на Европа


„Никой не е забравен, нищо не е забравено“
Посещението на Киевския мемориален комплекс във времето на онези безметежно безгрижни години, на които е сега дъщеря ми, остави някакво страхопочитание и мълчаливо преклонение пред подвига и героизма на милионите загинали.
Нашите международни проекти включват при посещенията на учениците ни и съответните забележителности на градовете, свързани с войната.
Сетих се, че не ми беше лесно да открия връзката към текста на произведението на Вонегът „Кланица 5 или кръстоносният поход на децата“.
Тогава мързеливо се възползвах от услугите на Краси.
Така е, като нямам навици да ровя за литература в електронен формат.
В понеделник, 10.05.2010, попълних една анкета, в която сложих на първо място по важност необходимостта от средства за купуване на книги и учебници в хартиен вид, а чак след това – значението на наличие на интернет достъп.
Струва ми се, че да си купувам книги е много по-скъпо и по-належащо.
А от книгите, които някак остават за допрочитане за х-ти път, защото все нещо има да осмисли човек, едно заглавие, свързано с войната, ми се е натрапило заради човешкия избор на една героиня. Може би идеализирана по социалистически образец, а може би – не?
„Живей и помни“ е заглавието. Валентин Распутин – автор. Не се сещам да сме обсъждали с някого творчеството му. А сега чичо Гугъл разказва, че е обсъждан автор.
А с риск да разочаровам естетските нагласи на киноманите, няма как да не спомена и заглавие на филм, който не бих желала да гледам втори път. Но може би вече съм имала тази възможност: „Иди и смотри“.

Без епохални сражения, без героизъм, само жестокост, омраза, невъобразима болка…

Както незнайно защо заглавието му винаги се нарежда в съзнанието ми до заповедното послание на Распутин, така и отбелязването на 9 май като радостно събитие никога не ми е звучало нормално.
Попаднах на една публикация в мрежата, която ми припомни величавото усещане за непреходност на вещи, образи и внушения от най-показваното място на капитулацията, погледнато по съвременен начин от един българин.
„Ако си позволим да забравим и за миг, рискуваме всичко това да се повтори!“ – е неговият отговор в коментарите.
Дано никога не си позволим такова разточително събитие да бъде забравено.
Трябва да се живее и да се помни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s