Много по-късно


По-добре късно, отколкото още по-късно.
Повече от 17 месеца след прекратяване на дейност, която ми беше подарена месец-два по-рано.
Винаги, когато черната кутия крие непознати възможности, предпочитам да си кротувам и да си ползвам онези, които наистина познавам. И да върша онова, което умея. Не горя от желание непрекъснато да се развивам – напред и нагоре!
Предпочитам да повтарям едно и също вместо да експериментирам. Когато знам, че още 3000 потребители и евентуално – с възможности като моите, знания колкото моите, повече или по-малко уверени в себе си, сме на едно опорно равнище. Може и да не сме еднакви, но имаме равни права. Правилата и правата ги е определила машината, програмата, не се влагат нюанси и емоционални снизхождения.
Щом е активна директория, тя е Законът. И така… предизвикателството дори да проверя дали не съм с „права“ освен в групата на моите познати обекти, и в някаква по-мащабна група, включваща обекти – собственост на онези непознати други 3000 потребители, винаги ме е замисляло и предизвикваше желание за проба, но винаги съм се спирала за експериментите.
Още нещо – крадешком направени проверчици къде какво може и не може – поне аз – ги забравям бързо. Защото нямам време отново да проверя докъде е съвпаднало откритото чрез практиката спрямо очакваното и желаното от теорията.
И така.
Преди около месец имаше токов удар в неработно време. След това установих с изненада, че желязото, което отдавна съм отписала, е прескочило процеса на първоначално сканиране и поправката на лошите сектори на диска (а дискът е нов, но имидж-ът, който му сложих, си беше с повреди в записа заради лоши сектори от стария диск), та най-после – 17 месеца по-късно, се е завършил и процесът на поправка, който иначе винаги прекъсвах, не че не съм и чакала да си оправи записите…
Това леко ме смути в деня, когато пристигнах на работа и открих изненадата…
Но пък вече не обръщах внимание на компютър, който и без друго е с малко оперативна памет, тромав от три години насам, че и толкова затлачен. Отдалечо да му ползвам файловете, ми стига. То и това не всеки ден се получава, какви директни експерименти?
Е, миналата седмица, реших с изследователски намерения, за да не омажа новия сървър, да пробвам аз още нещичко…
Че като ми се отвори прозорецът на Active Directory Users and Computers!!!
Чак не можех да повярвам. Веднага изпробвах един вариант, който ми липсваше отдавна. Получи се!!!!
А днес… о, късметче мое! О, Ангелче, Пазителче!!! Благодаря!!!
Нагласих си децата, които преди две години ползваха на старите станции потребителските си имена. Двама-трима се сетиха какви са им паролите, дори една госпожичка, която толкова не вярваше, че е уцелила!!! (И аз не повярвах!!! :))
Че като се разнежиха да си гледат старите файлчета върху назначеното устройство h: ! 🙂
Че като се размечтаха. Попитах ги усещат ли изминалото време и промяната в себе си.
Не можеха да преценят.
А аз пак се размечтах да си върна старото усещане за сигурност и спокойствие – в часовете и извън тях…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s