Травма



… при спомена за някоя травма изведнъж усещаш физическа болка и страх, че това може да се повтори. И тогава все се озърташ и се пазиш от евентуално повторение. …
Струва ти се, че умират всички, но не и ти. Струва ти се, че могат да водят на разстрел нечия майка, но не и твоята. А когато пред очите ти водят твоята майка, не вярваш на очите си. На някого се е случило да преживее катастрофа, но на мене не, на мене няма да се случи…
И когато то ти се е случило, виждаш счупения си крак, той ти изглежда като клон, който са секли с брадва, но не са го досекли и той е увиснал на зелената корица… Не-не, това не е моят крак, на мене нищо ми няма…
А след година, когато започваш „да се изправяш на краката си“, ти вече си друг човек… редом с тебе живее още нещо. Ти вървиш, а това „нещо“ ти избира по-хубав път, за да не се препънеш и да не те боли… И ти ставаш смешна и жалка… Но вече ти е все едно, пазиш се от повторение. Защото знаеш: това се е случило с тебе. И може пак да ти се случи.

Людмила Гурченко, „Моето възрастно детство“.

Струва ти се, че не е възможно да сгрешиш толкова сериозно. Струва ти се, че с другите се случва, но с тебе – не. Струва ти се, че разумът ти те води по правилния път. Струва ти се, че можеш да се защитиш. Струва ти се, че има решение. Има ли?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s