Отворено цветно писмо


Вчера, в 17.52, събота, 27.03.2010, зимно часово време, получих това писмо:

То е отговор на мое писмо, изпратено на 2 март в 6.31 сутринта:

Здравейте, уважаеми сънародници и сънароднички,

Закичихте ли се според традициите в понеделнишкия ден с чистите цветове на мартеничките? Усмихнахте ли се? Зачервиха ли Ви се устничките, порозовяха ли Ви бузките като червения конец? Поздравиха ли Ви близките Ви? Зарадвахте ли се на празника? За идващата пролет и бъдещите топли дни – стопли ли се душата Ви?
Страхувам се, че усмивките Ви не са били истrнски, денят Ви не е бил ведър, а здравето, което си пожелаваме взаимно всички на хубавите български празници, Вие, госпожици и господа държавници, Вие, отговорни и ВЕЛИКИ люде, сте ни го подменили с обективни обстоятелства!!!???

Пожелавам Ви да се пробудите от зимния сън и да се оттеглите от сладкото легло на службичките си, като по най-бързия начин направите зависещото от ВСИЧКИ в бюрократичната организация на българското здравеопазване, за да имат онкоболните деца лекарствата, от които се нуждаят!!!

Вие сте едни от нас, не се съмнявайте!
Само се мобилизирайте като живи хора, като ЧОВЕЦИ и БЪЛГАРИ!
Стискам Ви палци да се справите! Не сме на извънземна територия, хей!
Честита баба Марта!

С огромно уважение и надежда:

Размишлявах доста върху единствения вчерашен отговор.
Ето какво написах днес:

Здравейте,
Благодаря Ви за отговорната позиция и изчерпателния отговор.
Дали писмото ми не Ви е прозвучало като обидно, защото съм се заинтересувала от позицията на Министерския съвет по тема, по която е направено всичко необходимо?
И аз, грешният данъкоплатец, някак се съмнявам в това?
Коя съм аз, че да пиша писма?
Прочела съм нейде си, че:
„Държавата осигуряваше безплатни лекарства за онкоболните деца. От тази година това право е премахнато с решение на МЗ. Да кажем ясно „Не!“ на този абсурд и да поискаме децата ни да не бъдат изоставяни на произвола на съдбата и на отънелите джобове на родителите им!
Не само, че жизнено нужните им лекарства са отпаднали от Позитивния лекарствен списък, те просто не могат да се намерят на територията на страната! Според официалната статистика, онкоболните деца у нас са под 1% от онкоболните въобще.
1 /един/ процент!“

От Вашето учтиво писмо разбирам, че не трябва да се тревожа и за тях, така ли?
Защо ли не ми се вярва, че е направено необходимото?
Някой недомислено, лекомислено, нехайно, небрежно или по чисто човешки – съвсем случайно, без умисъл, е пропуснал да се погрижи законодателно за една мъничка част от болните хора в държавата. Дори и под 1 процент, става въпрос за ДЕЦА!!!!
Който и да е този някой, допуснал невнимание, той не е фантом.
Не е нужно да уточняваме, че законодателните процедури са тромави, когато се решава съдбата, здравето и живота на толкова малък процент БЪЛГАРСКИ ДЕЦА.
Затова имам скромно предложение:
Докато се уреди законодателно и реално стане възможно не само безплатното лекуване на онкоболните деца с конкретното „забравено“ лекарство, и най-вече – докато в България това лекарство ДАЖЕ ГО НЯМА ИЗОБЩО – всеки месец един от ангажираните с този проблем държавни служители да получава за няколко дни личния си отпуск, за да напуска страната ни за своя сметка, да набавя необходимото лекарство, защото вероятно е възможно това да се прави поне от отговорните държавни служители.
Може би има и други начини. Но си мисля, че ако всеки месец има по един отговорен ЛИЧНО служител в тази държава, едва ли щеше да се стига до биене на камбаната през всевъзможни електронни и неелектронни форми.
И не защото законодателният проблем ще се реши веднага, а защото спешната необходимост за НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА ще е разрешена.
Честно казано, без да съм изненадана от отговора Ви на писмото ми, съм притеснена от изкривяването на позицията ми.
Кого заблуждавате? – с ИЗКЛЮЧИТЕЛНО отговорен подход?!
Какво оценихте в гражданската позиция на потърпевшите родители, семействата на онкоболните деца и на групите, които искат ЛЕКАРСТВА за лечението им?
Моето, според Вас изразено „становище“, беше призив към Вас, цитирам го отново: „по най-бързия начин да направите зависещото от ВСИЧКИ в бюрократичната организация на българското здравеопазване, за да имат онкоболните деца лекарствата, от които се нуждаят!!!“
Защо си направихте труда след 25 дни да ми отговорите по електронната поща, вместо официално да обявите край на проблема?
Ето друга информация:
„По неофициална информация, има държавна поръчка за 280 опаковки Пуринетол, които ще влезнат в страната ни последните дни на март!“
Така ли е наистина?
Какво пречи да стане именно тази информация официална? И да бъде факт в домовете на очакващите лекарството деца?
С нетърпение следя именно за такава официална новина. Не ми е нужно внасяне на яснота, че има Фонд за лечение на деца в чужбина. Това е друг проблем, някак не ми се вярва да сте пропуснали да съобразите същността на моето писмо до Вас.
Все пак, отново Ви благодаря за отговора.
Ще го направя достояние в групата
„Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца“
във facebook, защото мисля, че Вашата позиция и отговор са важни за всички.

Advertisements

3 comments

  1. Милена (Меми)

    Ехааа, впечатлена съм, браво!!! Много хубаво си им отговорила. Дано тези отговори стигат до този, който ги е смотал да ти пишат подробно.
    Ох, ох… Нещата трябва да са тоолкова прости, а те са безумно усложнени. И, което е най-странното – вместо веднага да се вземат честни мерки (това би обезсмислило въпроса за виновника), нещата се усложняват и замотават още повече! Българска комплексарщина? Човешка глупост? Политическо не-достойство? Вероятно и трите. Само дано не са замесени и пари, това би било чудовищен грях.

  2. Кумичка - лисичка

    Не те познавам, Елена, но се радвам, че си на наша страна. Не искам да имам противник като теб 🙂 Поздрави за написаното и най-вече за дързостта и липсата на страх. Уважавам и ценя хората, които смеят да изразят позицията си, дори и пред висшестоящи. Ще се научат нашите управници, че са там за да ни служат и защитават интересите ни, а не да си правят собствените далавери.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s