Сагата dir.bg – 11 години мъки


Дата 15/03/2010
18:40 – Възстановена е базата на клубовете.
15:00 – Възстановяваме данните от бекъп и се конфигурира ново оборудване. Общата големина на данните е около 40 TB. До тук сме възстановили 12 ТB данни.
10:00 – Възстановена е мрежовата инфраструктура. Вдигнати са връзките с основните български интернет доставчици.
Дата 14/03/2010
18:00 – Започнато е монтиране на резервно оборудване. Възстановени са DNS сървърите и част от базите данни.
Уважаеми потребители,

В резултат на пожар, възникнал в зала за колокация N1 на Телефонната палата в град София, бе унищожено основното оборудване на Дир.бг.

Всички данни и услуги до възникването на пожара са записани паралелно на допълнително оборудване, намиращо се в отдалечено от пожара място.

В момента тече процедура по конфигуриране на ново оборудване и прехвърлянето на съхранените данни.

Изказваме своите най-искрени благодарности на всички приятели, колеги и бизнес организации, които ни потърсиха и изразиха готовност за помощ, както и на всички, които проявявате търпение и вярвате в нас.

Съвсем скоро Дир ще бъде отново с вас.

Благодарим ви!

От екипа на Дир.бг
Tел.: (02) 9694533

Както е известно на повечето от учениците ми, дирбг са домакини на моята електронна поща. (Не е известно само на някои, които папагалски ми пращат писма, а не виждат адреса, който изписвам на дъската, за да поставя задачите за часовете).
На времето, преди около 11-12 години, свързаността в моето училище беше по телефонна линия, с телефонен номер през Варна. Бедни били образователните институции! – Ха ха!
И за всички ни в училище пощата беше една – само в предмета на писмото се пишеше за кого е посланието. Така си кореспондираха учениците със свои приятели от Америка, Германия, Русия, Англия.
За учителите също не беше проблем, че нямат лична поща – Ками редовно и всеотдайно им принтираше получените писма, за да си ги четат. Който искаше да отговори, сядаше до Ками и диктуваше. А тя изпращаше. С един адрес, с мастилено-струен принтер, единствен принтер в училище – а сега вече принтерите не можем да си преброим… по-добре ли се чувстваме днес, по-щастливи ли сме? Бедни били образователните институции! – Ха ха!
Клиентът, който ни бяха инсталирали от маститата днес фирма-доставчик и посредник на интернет свързаност, беше Eudora.

И дойде времето на безплатните пощи. Какво да направя? Изчетох една подробна статия от PCWorld за електронните услуги и безплатните мейли. И накрая се доверих на авторовия избор и препоръка – поща в usa.net.
Спомням си, че статията завършваше с нещо от рода: Ако не ви притеснява да сте човек кльомба usa.net, този е добрият избор за вас. Речено-сторено. Регистрирах си поща в usa.net.
Тъкмо се поошлайфах да я ползвам от новоизникналите компютърни зали из градчето… тъкмо си посъбрах някои от познатите и приятелите по света – дойде новината, че избраната от мене поща ще става платена.
Къде да се местя – къде – в дирбг!
Изберете българското! – Спорният въпрос доколко дирбг е българско, ще го оставя за други писаници.
Регистрирах без проблем същото начално име в дирбг. Написах уведомления на всичките си адресати за смяната на адреса. Някои ми пишат по веднъж в годината, и аз – на тях също, но положих усилия и вложих време да уведомя всички.
Измъчено си беше.
Прехвърлянето в дирбг съвпадна с писане на една от дипломните работи, които написах след завършването на МЕИ-то, и която писах мъчително бавно, без компютър вкъщи, ако не броим прехвърлянето на текста на дипломната работа в досовски формат и редактирането му вкъщи. Нямаше как самата разработка да върви на домашния компютър, та щастливо и безметежно си висях в извънработно време, през лятото и след часовете – в учебната зала.
И пращах материалите по електронната поща до Габрово, от местните компютърни зали, с безкрайно висене на опашката сред вечно запалени геймъри, невръстни и сръчни…
Тъкмо да довърша и да стигна до защита – дойде хубавата новина да ме помолят да си платя абонамента, защото дирбг стана платена поща.
Честито!
С хубавите скорости, с пресния спомен от наскоро разпращаните уведомления до всичките ми приятели за смяната на адреса… какво можех да направя – да тръгна по пътя към Голгота с плащанията. Защото дирбг не си смениха безплатните услуги за поща заради потребители от малко градче, нали?
То не бяха писма, телефони, мотане и пак висене по опашки…
И търсене на карти за плащане, и търсене на магазини и магазинчета извън Трявна, за да си купя поредната карта. После дойде времето на банковите плащания. При един от опасните моменти, когато оставаха няколко дни до изтичане на едногодишния срок, се наложи да си купя цял кочан с бланки за касови бележки, защото такава била политиката на местните клонове на банките. Идилии и още и още губене на време в чест на моя сполучлив втори избор за поща.
Е, имах регистрация и в yahoo, разбира се… Но пощата ми в yahoo се отваряше 5 пъти по-бавно и трудно от българската!!!
А българската я сложиха в черния списък и получателите в чужбина се опитваха да си обяснят какво ми се случва, че да ми забраняват и блокират писмата от България? (всъщност тогава се започна национална кампания срещу свалянето на музика от сайтовете).
А като дойде времето на НОМ, нямаше видимост около два-три месеца за още по-гадното положение – писмата, пратени от дирбг потъваха в небитието. Поне десет писма си разменихме с администраторите на дирбг, за да изясним случая. Не се разбрахме – „Пратете ни съобщението за грешка!“ – беше учтивото и мъртво тяхно реагиране на моите обяснения… В бланката за обратна връзка, разбира се… Почти си скриха координатите – адрес, телефон, защо им е да се разправят?!!
И с това се примирих. Но един приятел – не!
Той направи така, че пощата в дирбг се „научи“ да праща до другата ми поща. (И това е повод за още едно пространно писание).
Разказвах на едни от абитуриентите си за моите преживелици с пощите и конкретно, с дирбг.
Когато стигнах до извода – ще си плащам, защото местенето ми е горчив опит, един ученик не се сдържа и реагира: „Госпожо, вие обещахте да ни разкажете нещо лично, ама то не е весело, а тъжно. Защо тогава ни казахте, че ще е лично? Защо ни разказвате такива неща?“ 🙂 😦

И когато нещата почти кротнаха, дойде ред на още един нещастен мой мерак.
Да се прехвърля отново на безплатна поща. Отново в дирбг. Отново със същото име.
Ха ха!!!
Отново написах една дузина писма до администраторите, за да си изясним, че трябва да спра плащанията… да изчакам месец да ми закрият окончателно старата поща и да се регистрирам за безплатната.
Ха ха!
Почти да ми се получи – ама три месеца по-късно, още не беше разблокирано запазеното в платената поща име.
Без лична намеса на живи оператори, администратори и каквито са им длъжностите – не се мина.
И отново дирбг спря да праща писма до другата българска поща.
И отново си писахме, но този път все още няма разрешение… Не че другата поща има големи шансове да просъществува още, но знае ли човек.
В събота, 13.03.2010, бях на олимпиада по ИТ. На дата 13, независимо, че е събота, как да разчита само на хубави новини човек?
Вечерта си отворих набързо пощата, нямаше писма. Странното беше, че се опитах да качвам снимки в глог-сайта по проекта Коменски 1 с училището от Бирмингам. Ясно е, че пощата, която отворих, само получава от настройките писмата ми от дирбг. Напоследък, вече две-три години, не си губя времето да чакам да ми зареди поредната флаш-приумица на дирбг. Просто си чета писмата в друга поща. затова е не схванах какво е причината, че нямам получени писма. Рекох си – събота, слънчево, не е време за писане на писма…
Не се изненадах много, че не се отвори глогчето. То и преди си даваше трудности, съобщението сега беше по-различно, ама… нагледах се на такива съобщения и при други български сайтове и места, където имам регистрация…
Още не вярвам, че ще стане ЦЯЛА година време по-простичкото и бързичко писане в wordpress.
В неделя висях из Габрово и търсех отворен музей, а вечерта вече разбрах от един блог, че отново не ми върви с дирбг.
Да са живи и здрави, че все пак са резервирали някак информацията.
Честита ни възстановена поща, глогове и клубове!
Има и още нещичко по темата, което засега не искам да осмисля докрай.
Амин!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s