Два свята, единият е излишен!


Снощи извървяхме пеш разстоянието от центъра на Търново до жп гарата. Пълнолунието, светещите къщички, накацали на етажи, Царевец и Балдуиновата кула, всичко характерно за този красив град, макар и в киша и мръсен сняг по улиците, не оставя лоши спомени. Още от стадиона, в близост до който е ПМГ, забелязахме някъде отдолу един мощен светлинен лъч, обхождащ широк сектор в небето.
Като излязохме от града – видяхме от къде прожектират – една новопостроена бастилия на мегатърговски комплекс, обсипана със светлини, приказни огради и ефектно разположена зад гарата – светлинната пестеливост ще се прояви след време, предполагам. Сега ярко струи, блести и омагьосва зрението, а буквално минаваме под лъча, ако е в друго време, и дъга ще се получи – да преминеш под дъгата вече не е фантастика.
Ех, ако и се сбъдваха желания, докато преминаваш под изкуствената ярка светлина… къде е този хубав свят, с който ни обещават доверие и ни канят да пазаруваме ТАМ?
Защо има за ярки представителни светлинни шоу-явления, а няма за децата ни?
Защо някой може да си позволи разточителството в частната си ограда да го гледаме във време на криза и недоимък?
„… после, само хлябът ли ги сбира?“
Преди 10 години ме настаниха в белодробната болница „Света София“ към медицинска академия в София. Там се запознах с хора, които ценяха всяка глътка въздух. Защото за някои последната глътка наближаваше стремително.
Веселка напусна този свят четири месеца след като се запознахме. И общо шест или седем, след като беше постъпила за първи път в белодробната болница. Тя беше оперирана от рак на гърдата, беше прекарала около 10 години в ремисии и мъки, с прекаран сърдечен инфаркт след операцията, с невероятна смелост, енергия и воля за живот.
Била е медицинска сестра, но за болестите няма застраховка. Знаеше прекрасно, че карцином на белия дроб не се преживява – до 5 месеца е срокът. Тя се бори и спечели малко повече от 5 месеца! А с напредъка на фармацията, може би е имала и по-голям шанс! Нали всеки има право на надежда! Знаеше се за скъпите лекарства и тогава. Дори вече беше опитвала и Веселка една доза, преди да попадне в белодробната болница…
При нея пристигаха на посещение едни странни хора. С тъмни костюми, златни бижута и скъпи коли.
Някой им посочваше правилния човек, излизаха навън, говореха кратко и си тръгваха. Единственото, което я питаха, защото тя ни разказваше после, беше съвсем малко. Имена – на един или двама лекари, които определят, които отпускат, които предписват, които знаят как да се снабдиш с лекарството… нищо повече. Веселка споделяше, че никога не питат колко струва скъпото лекарство!!!
И богатите се разболяват, нали!
И в това никой няма никаква вина!
Вече десет години следя с мъка и огромна болка говорилнята за онкоболните у нас.
Особено за децата.
Не само, че никой не си мърда пръста заради справедливостта. Да, медиците проявяват състрадателност, грижат се, когато могат – дори и безплатни лекарства изнамират. Да, роднините разчитат на държавата, на близките и приятелите си. Толкова е бетонно правилото – за детето си и залъка си ще дадеш. И винаги на това разчитат държавниците. Да се самоизмъчваме, че не можем да спасим децата си! Да не виждаме всеобщата вина заради нашата лична задълженост…
Толкова добре пасва на всяка политика!
Наскоро една майка е публикувала своята поредна протестна статия.
Прочетете още веднъж, за още един частен случай! Докога ще осъждаме мълчаливо ужасяващата реалност?
Докога?

Двоен стандарт

януари 29, 2010 in лични

Откъде да почна? От това, че, въпреки всичкия шум, който се вдигна по въпроса с липсващите БЕЗПЛАТНИ лекарства за онкоболните деца, никой не … реагира, ако и да беше бомбандиран от мамамеми, въпреки че доста блогъри писаха по въпроса, въпреки че са разпратени десетки писма до различните институции, шоу-програми, заинтересовани, пострадали от държавната безотговорност, въпреки публикуваната информация в предаването на Валя Ахчиева и във фейсбук от известно количество народ. Но, пък, колко сме щедри, ние, българите – пращаме смс-си, за да спасим децата на Хаити. Знам. Звучи отвратително егоистично. Но вие се замислете за трагичната иронията. Жалко е. Дава се гласност на всичко, което могат да отвеят – ‘ма тва да спасим планината и зеленината, ‘ма тва уличните кучета, боклука на София, излагацията на тоя или ония депутат, ‘ма тва гей ли е или не е Яне, пък Слави се бил разсърдил на бат Бойко. ‘Ма тва, че пускат разни престъпници срещу нищожни гаранции, ама народното събрание имало нужда от ремонт, ‘ма Божидар Димитров направил грешка, да дадем пари за изчезналото българско наследство, да гласуваме за нам си кви филми български, обаче що да се погрижим за бъдещето на нацията? Или, както преди време господина Щерева рече и отсече: „Нема нужда на онкоболните да им се отпускат пари за лекарства.“ Де, бре! Де, шамарите, де! Но, в същото време, има пари за луди реформации по улиците, има пари за невероятни кампании, има пари за празнуване на рожденни дни на кметове и пазене от полицията в работно време, че за децата ни ли да дадат? Що? Кво ще спечелят от тях? Нищо. Най-много да ги излекуват, че да продължат да дават 35-те лв месечно. което не е малко, оценяваме го. Иначе ние сме едно много загрижено общество и ах, колко сме себераздаващи се! Не мислете, че не ме е грижа за тези неща, които изброих. Грижа ме е. Но си имам приоритети и децата ми са на първо място. И аз пускам смс-и за таква или онакава кауза, ако и държавата да ми прибира парите за това. За кво ми взимат половината заплата за данъци, за кво ми увеличават всяка година здравната осигуровка, а толкова да нямат пари да платят лекарствата на децата? Айде, не на мене тия, дет почти нищо не разбирам, но, пък, поне до толкова мога да си задам въпросите, дето остават без отговор. Трябва ли човек да осъди държавата, за да му даде това, кеото тя самата е постановила?
Когато влезнахме за първи път в болницата с Дени, мъжът ми си остана вкъщи, за да гледа тогава 7-месечния Любо. И така близо година. Сещате ли се, че, ако нямахме спестени пари и с помощта на родителите ни, ние щяхме да си загинем? Мъжо тръгна на работа и така успяхме да си платим лекарствата, които, иначе, СА БЕЗПЛАТНИ! БЕЗПЛАТНИ СА, ЕЙ, ВАГАБОНТИ ДЪРЖАВНИ! ДЕЦАТА НИ ИМАТ ПРАВО ДА ЖИВЕЯТ! Щом искате млада държава, а не, пълна с бедни пенсионери, ми погрижете, се, бе! (пардон, без ‘бе’). Не са виновни фирмите, които не внасят, виновна е държавата, че не иска да отпусне пари за това.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s