Ден 13


Сещам се за няколко народни приказки, с които може да се оприличи поведението ми в този и другите ми блогове.
Едната е „Бързата работа – срам за майстора“.
Втората е за Киндил-Пиднил и Джаста-Праста.
За жабата и коня, който подковавали.
За кака Сийка е авторска приказка…
За златната рибка и бабичката с пробитото корито…
Все са показателни с героите си, които не са много похватни, или съвсем не се сещат къде се намират.
Дълбоко си вярвах, че ще продължавам да съм в безвремието на собствените си омотани мисли, без да правя впечатление на публиката. Ама не било съвсем така. Като ми трябва дневник, който да си е мой, трябва да не го показвам въобще.
Дори в дирбг ме разкриха по неочакван начин. Само че в дирбг аз трудно пиша. А тук – до сега уж случих. Което ме задължава да си водя дневничето редовно. И по възможност по-точно.
И да не се срамувам заради правописните грешки от бързане и недоглеждане, а най-вече – за умностите в писаниците ми.
Тринайстият ден си беше леко фатален.
Появи се мрежов проблем, този път не е софтуерен. Как ще го разреша, ще видим през другата седмица.
Поне едни клещички за кримпване ще ми се наложи да употребя.
Ама сякаш е от суич…
Гадничко.
Да, и писането на звездички върху екрана на компютъра, също е изчислителен процес. Само че кога и как да го внуша на учениците си в девети и в десети клас.
В четвъртък, 14.01, дадох на десетокласниците много „тъпа“ и лесна задача, пък те не се разсърдиха, защото не можаха да я довършат без моя помощ. Ама беше някак забавно и аз бях щедра…
Дължат го и на Б.Б., който ми показа учтиво, ненатрапливо, но категорично как се превежда текст. Редактирах си публикацията. И ще я доредактирам още веднъж заради безсмислието на моите неверни преводи. Че Гугъл не преважда добре, не превежда, обаче гугъл и аз след него – направо сме непредсказуеми!!!
Следващата приказка ме зарежда с много надежда… „Майчината любов“.
Къде я запилях, не се сещам. Поръчах си книжката с корейски приказки, а да не съм я публикувала? – не е възможно.
какво ли ще е докато си подредя страничките в блога.
Имам късмет с великодушните отговори на писмата ми, с истински удовлетворителните и вдъхващи по-светъл оптимизъм думички.
„Трай, бабо, за хубост!“… 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s