Ненасилствената комуникация (2)


Малко ми трябва, да се запаля да си описвам спомените, толкова поучителни и безнадеждни истории.
Преди 4 години, на една специална дата през юли отново бях в училище по време на отпуската. Започнахме курс по английски език за учители-доброволци, начален етап. Аз, от мерак, останах да дочакам и да се свърши и първото занятие на втората група – напредналите.
Че като ме поканиха след това на един обяд в едно заведение, че като заседнах аз на едно сокче и като заобръщах един миниречник по време на разговора с новия ни преподавател. Филоложката, която превеждаше, остана без думи – аз на всеки неин превод, ровех да открия подобна на чутата думичка в речничето си и се противопоставях на варианта на превода. Или настоявах да се дообясни смисъла на казаното още по-надълго.
Защото бях гледала тук-там някое филмче и аз… Знаех, че събеседникът ми като доброволец от Корпуса на мира, вече е живял няколко месеца в България и знае кой е Ерик от „Дързост и красота“, например.
И дойде ред на въпросите за психоаналитика в американското общество.
Ама нашият нов доброволец и начинаещ учител се усмихна широко и обясни на преводачката ни, че това е по-скоро случай за психиатър. Прав беше. Но аз продължавах да настоявам, че щом по филмите им има психоаналитици, че и скъпо платени, не може да ги нямат наистина.
Голям кръстосан разпит се получи. Съседните маси не бяха претъпкани с хора, но после се оказа, че най-внимателно са ни слушали онези посетители, които са били наблизо. Превърнах се в легенда за англоезиковите си умения аз.
Уплаших учителя, а колежката ми наистина се шашна, че съм се държала толкова нахално и уморително. Насилствено ли беше усилието ми да изясня нюансите на думите в разговора, че не исках да се омекотява значението на думите и очаквах въпросите да са изчистени докрай.
Много съм вярвала на филмите, затова ли уплаших американеца?
Все пак, в резултат на моите въпросченца, той се съгласи, че имат и психолози в – училището, където е бил когато родителите му се развеждали, с него са провели нещо от рода на стандартен разговор и толкова. Значи, не е само по филмите! Така излиза от моята желателна позиция.
По-същественото в моята насилствена комуникация тогава се оказа ускорената развръзка на нещо, което дотогава никога нямаше да си призная – че най-добрата ми приятелка е тази, която превеждаше търпеливо и учтиво, а аз на български никога не я нарекох дори приятелка. На чуждия език излезе по-леко от съображение – упражняваме се, не е толкова опасно да си признаеш нещо, то не е от родната ти реч, може да има друг нюанс или да е стандартна фраза, която не означава толкова силна констатация като нашето – с превъзходната степен, след която няма друга.
Благодаря ти, приятелко, че ме покани на този абсурден обяд, благодаря ти, че ме изтърпя и превежда въпреки грубостта на мислите, благодаря ти, че ми позволи все още да ти троша нервите по най-ненасилствения начин – като към най-добрата ми приятелка!
Преди 2 години, на същата специална дата през юли отново бях в училище по време на отпуската.
Имаше проблеми със свързаността до новоприсъединената зала по и-клас и аз се опитвах да сътруднича на господата от КЦ в София. Бях им писала по електронната поща от една от обществените зали в града и за една-две седмици писане на писма, стигнахме до там да си приказваме по GSM над 30 минути. Отвратително ми изглеждаше държавата да харчи пари за такива разточителни обяснения. После се оказа, че макар и БТК да участва в консорциума, за разговорите точно перо специално в бюджета не е имало. Просто хората са намерили варианта с говореното по GSM за удачно и необходимо… Е, не бяха толкова лаконични, колкото аз очаквах, но накрая ми се обясни, че това е защото сме новобранци в НОМ и за „добре дошли“ така да се каже, се е удължил разговорът.
Странностите на това събитие се повтарят всеки път като пристигне някой да настройва нещо си из училището – явно, при служебните комуникации хората не се стесняват да си говорят и да си обясняват теорията, по която уж са компетентни.
Последната демонстрация на подобна комуникация, която наблюдавах, например, включваше три пъти обяснение как се пише ipconfig /all – за последните три символа от командата. Както и да е.
По филмите не съм виждала как се държат системните администратори. Поне не в този обхват и с такива потребители като учителската гилдия.
Но през следващата една година ми се показа, че има дейности, които са работа единствено на системния админ от високо ниво, задачи, които може да върши и администраторът на локалната мрежа, както и общодостъпни за всички потребители задачи. Да си създават папки и файлове, например.
Обаче хубавото на тази нефилмирана приказка беше, че се получи добро съвместяване на тези три вида участници в работата в Националната образователна мрежа и никой не беше ощетен.
Насилствено ли да приема, че е било контролирането на достъпа ми до някои настройки на мрежата, сървъра и потребителите?
Насилствено ли е поведението на компютъра в часа – хем в зависимост от потребителя, който е влязъл в часа, хем с ограниченията да ползва САМО софтуера и сайтовете, които са му необходими.
Е, правилата за поведение, регламентирани с вътрешноучилищния правилник и образователните закони; политиките на организация на виртуалната частна мрежа – насилие ли са?
Много по-трудно ми е да се справя с липсата на такъв вид насилие.
За 20 минути днес антивирусната програма регистрира над 7 вирусни зарази и съответното им унищожаване. Какви огнени стени, какви защити, какъв антивирусен помощник, като не остава време да си върша потребителските приложни задачи? До кога новите админи ще бъдат нови?
Какви проекти за по една година? Образованието и възпитанието са за цял живот.
И колко по-удобничко е да се разчита на „черна кутия“ в най-високото ниво на йерархията от една компютърна мрежа, особено когато тя е виртуална, за да са спокойни подчинените нива и безпроблемно да си вършат работата. Да не мислят и умуват за онова, което на тяхното ниво не ги засяга.
Е, какво ме засяга сега, година след като беше предадено и описаното техническо оборудване, и неописаната софтуерна наличност на ДАИТС.
Сега остава да си кютам като нещастен даскал, на когото и новият министър ще му стане виновен в най-близко време.
Някои хора дори вече форум отвориха.
И на мене ми се искат много неща. По възможност да не са насилствени. Да се научим да си знаем гьола, възможностите, правата и задълженията.
Да знам какво мога да променя и какво – да приема гъвкаво. За какво да не се отказвам твърдо, каквото и да ми говорят.
И като има твърдо установени правила, закономерности и удобства – това няма да е насилие, нали?
Хубаво беше в остарялата епоха – „От всекиго – според възможностите, всекиму – според потребностите!“ Непостижима, но красива цел. Ето го примерът за съвършенство. Безапелационно. До смърт.
Никаква агресия, насилие или терор. Още по-малко – диктатура.
А сега – безброй похвати за ненасилствено общуване, пък накрая – идва икономическата криза и всичко се преобръща.
Какво да си мисля за откритата от професор Георги Лозанов методика на сугестологията?
Къде в България се практикува?
Кой ще ме научи на онова, което най-спешно трябва да овладея, защото ми е супер важно за работата ми, ама да ме въведе и направи компетентна по този метод?
Без да ми казва къде са ми грешките, без да ме стресира за непохватното ми поведение.
Ами то… и не трябва да се досещам, че има по-глупавички и по-бавнички в схващането – всички са еднакво вдъхновени и мотивирани от поднасяния за заучаване материал, всички са с отличен успех, всички – безсмъртни!
Не, това никой не ми го е обещавал. Но има хора, които вярват, че в страховата обстановка на учене насила не се научава кой знае колко.
Индиговите деца били хиперактивни. Застрашени от преминаване извън релсите – наркозависимости, секти и т.н.
А са свръх сетивни, свръх интелигентни…
Като вършиш лоши неща, не означава, че си лош!
Кой казва, че сме лоши?
Кой казва, че от лошите е тръгнало насилието???
Не, не – те – най-добрите го предизвикват. За да ги настигнем!
Да, Нешка е била безупречна спортистка преди да стане строг и безкомпромисен треньор. Да, уморява много усилието да се напрягаш да извадиш от себе си най-доброто; всичко, което е по силите ти.
Непосилно е да не си агресивен, нали?
Ама те и по филмите така го показват. Ама накрая има хубав завършек. Доброто побеждава злото. И психоаналитикът ти помага да дойдеш на себе си, да се върнеш в релсите.
А всяка мечтана от тебе оферта те очаква да позвъниш и да прегърнеш новата си професионална кауза, новото предизвикателство, новото съвършено намерение да си полезен на себе си и на околните.
Къде е този смълчан Дон Хуан, който тихичко се киска и очаква да се събудя?
Пророческото разрешение да дадеш на ученика си да си води записки… Сега не е ли станало част от опиума на обществото (блогове, форуми, чат)?
Някой някъде тихичко кротичко и спокойно чете и си изковава съвършените противници, съвършените ни битки и достойна съдба.
А достойно било да приемаш онова, което заслужаваш, и да не се съгласяваш с онова, което ти е под нуждите.
Когато човек си търси работа, не съществува понятието приемливи оферти.
Посвещавам на Ваньо П. и всички онези, които не се съгласяват да работят без достойнство.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s