Филм с Анди Гарсия


Изгубеният град

Режисьорски дебют на продуцента и актьора Анди Гарсия.

Почит и любов към родната Куба, кубинския народ и съдбата на всички емигранти по принуда.

17 май, 20.50 ч.

Драма. САЩ, 2005, 144 мин. БНТ

Режисьор Анди Гарсия

В ролите: Анди Гарсия, Инес Састре, Томас Милиан, Ричард Брадфорд и др.

Каквото и да означават последните ми две открития на филми, не бих се хванала да ги гледам с предварително решение. Добре, че този път избрах да говоря с най-добрата ми приятелка, за да си изхарча лимита за разговори по мобилния. А тя веднага го позна на екрана – Анди Гарсия. Въпреки че почти не се виждаха женски лица в кадър точно тогава, реших, че ми говори за актриса. Добре съм аз, с физиономиите, имената и лицата на актьорите! Оказа се почти двойник на Ал Пачино и третият „Кръстник“. И тъй като доста упорито се опитах да гледам преди две години „Усещане за жена“, докато към края на разпарцелираните си усилия установих, че краят ми е познат, сега изобщо не помня как точно изглежда Ал Пачино в другата роля. Освен това, смесвам спомените си за един герой, който беше пилот и отново прилича и на двамата, а не помня нито заглавието, нито дори отчасти и сюжета. В този, произведен през 2005г. филм, ми се стори, че видях и Дъстин Хофман, героят приличаше леко на „Реймънд“. Ама може да се окаже подобна заблуда с далечен двойник. Който сигурно също е известен. Както и да е.

Актьорът и дебютиращият режисьор Анди Гарсия се оказа с интересна биография. Ще прехвърля малко информация от сайта на БНТ, в случай, че не си пазят въведеното. Ето накратко:

Андре Артуро Гарсия Менендес, роден на 12 април 1956 в Хавана, Куба.

Един от най-недостъпните мъже в Холивуд, създал малко на брой, но иконични образи, без да отстъпва от актьорското си кредо и без компромиси с личния си живот.

Анди е 5- годишен, когато Кастро идва на власт и относително заможното семейство Гарсия напуска Куба и заминава за Маями Бийч. В началото са принудени да работят в обслужващата сфера, но за кратко. Скоро основават парфюмерийна компания за не по-малко от милион долара.

Андия Гарсия е популярен студент, добър баскетболен играч с привлекателна външност. Последната година преди дипломирането се разоблява от мононуклеоза и хепатит, което слага край на спортните занимания и насочва вниманието му към актьорската игра.

Какви са тези заболявания, които предрешават съдбата на момчето и водят до край на спортните победи в училище? Основните причини за остър хепатит са: Хепатитни вируси – вирусите на Хепатит А, Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D, Хепатит E. Вирусът на: инфекциозната мононуклеоза, цитомегало вируса и др. Това инфекциозно причиняване на хепатит (не е в края на списъка в спраката, от която го взех) не ми дава особена ориентация, но е ясно, че не е било кратковременно неразположение подобно заболяване.

Пробивът за Анди Гарсия е през 1981 г. (когато е на 25 години) с гангстерска роля в популярен телевизионен сериал. Образът на кокаинов бос в „8 милиона начина да умреш“ /1986/ веднага го поставя на радара на режисьора Брайън Де Палма, който провежда кастинг за ганстерската класика „Недосегаемите“ /1987/.

Страхувайки се от профилирането му в ганстерски типаж, Гарсия предпочита ролята на Джордж Стоун, италианското ченге, привлечено в екипа от мъже на закона, оглавяван от Елиът Нес. Следващата забележителна роля на Гарсия е в партньорство с Майкъл Дъглас в „Черен дъжд“ /1989/ на режисьора Ридли Скот. Снима с Ричард Гиър във „Вътрешни работи“/1990, реж. Майкъл Фигис/.

През 1989 г. Франсис Форд Копола провикра най-оспорвания кастинг през филмовото десетилетие – „Кръстникът ІІІ“. Винсънт Манчини е затвърждаваща успеха роля за всяка изгряваща звезда. Множество актьори се надяват на избора на Копола – Вал Килмър, Алек Болдуин, Винсънт Спано, Чарли Шийн, дори Робърт де Ниро очаква тя да бъде променена според възрастта му.

Всички са победени от Гарсия. Представянето му носи номинация от Академията за поддържаща роля. Вече водеща фигура на киноекрана, Гарсия участва в „Герой“/1992/, печели аплодисментите на всички за верния съпруг на Мег Райън в „Когато един мъж обича една жена“ /1994/, завръща се за малко към харизматичния ганстерски свят в „Нещата, който трябва да направиш в Денвър, преди да умреш“/1995/, следва „Нощ се спуска над Манхатън“ /1997, реж. Сидни Лъмет/. Превъплъщава се в образа на легендарния ганстер Лъки Лучиано в „Бандити“/1997/. Може би, най-утвърждаващ за него е портертът на ченгето в „Отчаян ход“ /1998/.

След няколко минорни проекта, които не допринасят много за кариерата му, през 2001 г. той приема ролята на хладнокръвния собственик на казино в „Бандата на Оушън“ /2001, реж. Стивън Содърбърг/. – първи след поредица отхвърлени от Гарсия проекти. Оценявайки раздялата с Куба като недоброволна, той остава горд с произхода си, който оказва влияние и в живота, и в работата му. Знак на тази самоопределеност е и портретът, който създава в ролята на прочутия кубински тромпетист Артуро Сандовал в телевизионния филм „За любовта или родината: Историята на Артуро Сандовал“ /2000/.

Поредната странност е, че това заглавие ми изглежда познато. Което почти означава, че съм хванала части от филма повече от веднъж, когато са го показвали, и на повторението.

Анди Гарсия е изключително независим, честен, дълбоко вярващ в древните традиции на рицарството. Женен е за Мария Виктория от 1982 г. и двойката се радва на своите четири деца.

ЗАД КАДЪР:

– ражда се сраснал с недоразвит плод на близнак, не по-голям от тенис-топка; хирургически е отделен, от което остава белег на рамото му;

– притежава 25 барабана, колекционира шапки, носи само барети;

– отказва голи сцени, дори напуска, когато трябва да съблече макар и само ризата си…

– актьорът Мики Рурк, с когото следват заедно е негов бейзболен треньор от малката лига на Маями;

– баща на три дъщери и един син;

– един брак с една жена – Мариви Лоридо Гарсия от 1982 година до днес;

– ревностен защитник на неприкосновеността и семейното уединение;

– в момента живее в Толука Лейк, Калифорния със съпругата и децата си.

http://bnt.bg/bg/movies/profiledetails/25/movies/andi_garsija

© Copyright BNT 2008. All rights reserved

Какво означава знак за авторското право, с добавена година, когато е в сайт? Дано да открия скоро отговор, че може да решат да ме съдят за цитирането и преразказването на намерената информация. Вече чичо Гугъл показа в резултатите сходни и даже идентични пасажи на други места, така че засега си казвам „споко“ по отношение на авторските права…

Да е жива и здрава приятелката ми, дето ми каза името на актьора така, че го запомних този път. Даже си призна, че и тя не го е гледала този филм. Почти я изпреварих! Ама не пуснаха преведени имената на участниците, затова ме ядосаха онези от БНТ, които имат отношение към прожекцията. И даже пуснаха поне две реклами, по БНТ уж спестяват такива работи. Ама и за филм с продължителност над 2 часа – май беше нормално?

Още имало кой да прави продукция с отвратителните исторически факти на фона на невероятен балет и музика. По едно време си помислих, че това е мюзикъл. А всъщност, най- ми допада лаконичното водене на разговори и почти хронологичното следване на събитията в Куба през 1959 г.

Как когато Кастро взема властта, Анди Гарсия е бил на 5 години, не мога да го изчисля, но това да му е кусурът на инфо-то. Избухналото в Куба въстание е толкова успешно, че Кастро триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба. За смятането при журналистите вече писах.

https://zelenkroki.wordpress.com/post=174

Като се опитам да направя някои връзки и изводи, може да излезе, че семейството се е преместило когато Анди е станал 5-годишен и това със сигурност се пада след като Кастро е завършил революцията, ама… трябват дълги разсъждения, за да се окажат прави писаниците, които разглеждах.

Какво от досегашните си познания за Куба открих и във филма: Национален празник на Куба се честваше по Нова година, точно когато президентът Батиста е напуснал страната, за да я остави на Фидел Кастро. Единствената социалистическа държава, за която трябваше да се извършва проучване, преди да ти разрешат да пътуваш като турист за там по старото време, беше Куба. В самите декларации за пътуванията извън България тя се водеше отделно. Не че съм ходила или мислела да ида в Куба, но като попълвах декларациите, правеше впечатление.

Точно преди да избера накъде да си намеря работа след дипломирането, в годината на стажа, се срещнах с човек, който се беше завърнал от Куба. Ама от по-продължителна командировка. Или екскурзия, не знам. Представиха ме като потенциален колега, който да се кандидатира за работно място на техническо лице в Център за хемодиализа.

Истината е, че не ми приеха документите, защото търсели мъже. Може би едно от показателните примерчета как не е имало дискриминация у нас.

Както и да е, спомените ми от разговора, който двама мъже проведоха като мъже, без да ме отделят като различна от тях, с което се почувствах поласкана, беше съвсем свободен. За заведенията в Куба. За веселбите. За кубинките, които нямат право да влизат в ресторант сами, но с придружител – няма проблеми. Колко горещи и достъпни, но и пламенни са те. Героинята от филма беше мълчалива точно както очаквах. И въпреки това се противопостави на Любовта. Даже се прояви като идеалистка. Хареса ми решението на режисьора.

Че Гевара изобщо не беше герой. Убийствата и кръвта наистина отвращаваха. И самоубийството като решение беше добро попадение. Сигурно хората наистина имат достойнството да го извършват. Но и от другата гледна точка – тази на шоумена, изпипването на нещата беше показано с хубави примери.

Че саксофонът е с Белгийски произход, все не съм запомнила досега. Да видим по този начин за колко време ща остане в паметта ми. Антоа̀н Жозѐф Адо̀лф Сакс (на френски: Antoine Joseph Adolphe Sax) е белгийски майстор на музикални инструменти, изобретил саксофона. Изобретен е от белгиеца Адолф Сакс, живял в Париж през 19 век — виртуоз, владеещ няколко инструмента. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри като естествена връзка между дървени и медни духови инструменти.

Саксофонът бил констуиран през 1841 г. и се използвал главно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алт-саксофона и тенор-саксофона. Саксофонът е с кларинетен мундщук с октавово пренадуване с Бьом клапанна система.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s