Като не може да е обикновен блог, поне ще съдържа и читателски дневник:
Какво е човекът?
[Цитат 1:]
Няма друго такова страшно същество в природата.
— Защо според тебе?
— Не знам. Може би защото умее да мисли. Според мен това е подло спрямо природата.
***
[Цитат 2:]
Природата, глупости! Като всяка добра и безмозъчна жена ще ги търпи докрай. Или поне докато сами се изпоядат помежду си.
***
[Цитат 3:]
Хората често говорят за предчувствие, но обикновено лъжат. Истината е, че всеки човек има по две-три предчувствия, така че все улучва едното.
***
[Цитат 4:]
Разумът бе изчезнал, но човекът продължаваше да съществува.
***
[Цитат 5:]
Сутринта се събуди с леко главоболие. Такива дребни неприятности се случват обикновено с хора, които не са свикнали да си пресилват мозъците.
***
[Цитат 6:]
Всяка страст се заплаща много скъпо, но най-скъпо, изглежда, се заплаща суетата.
***
[Цитат 7:]
… срамът е най-тъжното лице на човешката слабост.
***
[Цитат 8:]
Самотата е страдание. Безсмислието е страдание. Безизходицата е страдание. Протегнатата ръка на смъртта е страдание. Самият човек е страдание от мига, в който е осъзнал своята смърт. Човекът е сътворил страданието, което не съществува в природата, сътворил го е сам, като свое проклятие, за да се разграничи от нея. А пророците след това са сътворили любовта и състраданието, за да спасят човека от гибел. Нещастното човешко племе ще върви под ръка със страданието до края на своя път. Или ще се самоунищожи и изчезне.
***
[Цитат 9:]
Любовта е най-бурната и най-слаба връзка между хората.
***
[Цитат 10:]
Любовта идва като вихрушка, грабва те и те отнася нанякъде. Тя е и щастие, и нещастие едновременно. Зависи откъде ще я видиш. Но според мен човек, който не е изпитвал такава любов, е душевно сакат човек. Все едно че не се е родил или не е съществувал.
***
[Цитат 11:]
За пръв път в живота си разбра простата истина, че взаимната обич на тоя свят е преди всичко взаимно търпение.
***
Щастието:
[Цитат 12:]
Само човешкото щастие на тоя свят, колкото и да е блудкава тая дума, няма ни обем, ни време, ни пространство. Няма дори свои собствени измерения. Може да се помести в един напръстник, но може да залее дори планетата като нов океан, който лакомо е погълнал континентите.
***
[Цитат 13:]
Щастието наистина няма измерения, но това не означава, че можеш да го мъкнеш на гърба си безкрайно.
***
[Цитат 14:]
Във Вселената сега тече процес на естествен отбор и ще оцелеят само тези хора, които имат цел.
Това твърдят световни експерти по парапсихология. Според тях хората, които се събуждат сутрин и не се радват, че живеят на Земята, скоро може и да не се събудят.
Ако човек живее без определена цел, то тогава той е излишен на тази планета, а Вселената периодично се почиства от „боклука“, който представлява баласт, т.е. точно тези, които не могат да се радват на живота.
Парапсихолозите вярват, че следващите години ще бъдат толкова сложни, че само най-твърдите ще оцелеят, само тези, които имат в живота си някаква цел. Те ще бъдат психически подготвени за 27-ми Октомври, 2013.
Именно в този ден, според автора на книгата „Геномът на света“ Борис Астафиев, се очакват най-трагичните събития. Това е Армагедон.http://30dumi.pozicii.net/2010/12/vselenata-se-izbavya-ot-horata-zhiveeshti-bez-tsel/
***
[Цитат 15:]
Хората често говорят за предчувствие, но обикновено лъжат. Истината е, че всеки човек има по две-три предчувствия, така че все улучва едното.
[Край на цитата]
***
[Цитат 16:]
Чувстваше се повече изплашен, отколкото радостен. Много, много по-късно разбра, че това е не само възможно, а напълно естествено. Очакването за щастие е нещо невероятно, може би болезнено. Човек винаги се плаши, когато приближава към щастието. Мнозина в последния миг се отказват — не, не е за мен, страшно е, в сила ли съм да издържа? Той още не знаеше, че от всички видове човешко малодушие това е най-непростимото.
***
[Цитат 17:]
Чудото бе пред него, оставаше само да протегне ръце. Човешкото щастие наистина съществуваше, макар в тия мигове да го чувствуваше като кост в гърлото си.
***
[Цитат 18:]
Все още не знаеше, че сънят може да бъде по-силен и от самия живот, да съдържа в себе си повече ужас, но и повече щастие може би.
***
[Цитат 19:]
Това го потресе — не толкова, колкото изведнъж безмилостно му показа колко глупава и празна, колко безсмислена е всяка човешка надежда. Изведнъж изтрезня, но не от виното, а от надеждите. Изведнъж разбра колко тоя свят е безмилостен, колко в него нищо не се получава даром. Не, не — знаеше го, разбира се, и преди това си го бе мислил, но сега го усети като неотменима съдба. Не го заболя толкова много, колкото си мислеше. Не се разстрои, не се примоли, не заплака обиден, не потърси това, което хората смятат, че е тяхно законно право.
***
[Цитат 20:]
и все пак е друго да преспи човек направо върху целебната гръд на земята. Тя лекува всичко, дори човешката самота.
***
[Цитат 21:]
Просто бе преминал не през живота, а над живота като малко прозрачно облаче, което никой не е погледнал; което не е проляло нито една сълза; което просто се е разтопило и изчезнало в безкрайната синева, без никой да му обърне внимание.
***
[Цитат 22:]
За да не скучае, гледаше към звездите. Можеше да ги гледа с часове, без да помръдне от мястото си. Не знаеше с какво го привличат, бяха толкова безчувствени и далечни. И мракът около тях толкова дълбок и мъртъв. Понякога го обхващаше лек страх. Усещаше смътно, че през тия огромни пространства всяко нещо се затваря безнадеждно в себе си, изстива и гине. За какво тогава хората говорят за вечност? Няма вечност. Има езеро, небе, риби, но няма вечност. И не трябва да има — мислеше той. Всяка вечност е някаква мъка. А всеки миг е някаква радост, колкото и да е дребна и незабележима. Не може да има мъка, съставена от малки радости. Това му се струваше неестествено, в края на краищата всяка броеница прилича на зърната, от които е съставена.
***
[Цитат 23:]
Всички книги, особено днешните, са като плява. Зърната от тях са извадени, соковете изсъхнали, те само приличат на истината, без никога да я кажат докрай. Беше прочел доста книги в живота си, но не бе видял себе си нито в една, сякаш бе някакъв съвсем излишен човек, който мъждукаше като светулчица извън големите пътни артерии на живота.
***
[Цитат 24:]
Не го изсмука докрай, нямаше смисъл, просто го остави до себе си омаломощен и покрусен. Не знаеше защо го направи, просто се подчини на своя мравешки инстинкт, по-стар и по-съвършен от разума на хората. Сега той лежеше до нея неподвижен, дълбоко отвратен от себе си, от нищожеството на човешкия дух и характер. Сега беше дълбоко убеден, че за хората няма нищо свято, че наистина са замесени от обикновена земна кал, както пише в старите свещени книги. Тя заспа първа, заспа мигновено, толкова бе щастлива от победата си. Но той стоя буден и празен като ръкав още няколко часа. Една и съща натрапчива мисъл не му даваше да заспи — отново ли се бе заключил здраво и неотменимо кръгът на неговото съществуване?
***
[Цитат 25:]
Колкото и да бе опустошен от всичко, което бе преживял, изведнъж остро и силно почувствува великото благословение на удобството, което прави от хората спящи язовци и сънливци. Отпусна се, затвори очи с усещане за лек шемет, на приятен гъдел, сякаш изведнъж го бяха потопили в басейн с благоуханна вода. В тоя момент не искаше нищо друго, освен мир или поне примирие. Нищо, освен малко храна, възглавница, една лека завивка — нищо повече. Той все още не знаеше колко странно и дори колко изтощително е човешкото щастие, понякога можеше да натежи толкова, колкото и страданието.
***
[Цитат 26:]
Все още нищо не мислеше, не го интересуваше никакво бъдеще, дори това, което непосредствено бе надвиснало над главата му. Беше един от ония щастливи характери, които никога не мислят за беди и нещастие, преди те да им се случат. И какво, като се случат? Той бе получил предварително всички премии на застраховката в десеторен размер може би. Какво от това, че къщата ще изгори? Всеки почтен човек е длъжен да я запали сам, ако досега не е изгоряла.
***
[Цитат 27:]
Трябва да живее, да обича, да страда. Колкото и да е банално, може би няма друг изход. Особено пък за хора, които не могат да намерят нищо в себе си, сякаш бъркат в празен и пробит джоб.
***
[Цитат 28:]
Странно недоразумение е животът — мислеше той. Пристигаш в него не по своя воля, изчезваш не по свое желание. Каква сериозна следа можеш да оставиш, като предварително си убеден в неговата случайност и ефимерност. Каквото и да сътвориш, все е нищожно пред вечността на света, която няма нищо общо с човешките желания и стремежи.
10:15 ч. 30.4.2011 г.
***
[Цитат 29:]
Никоя жена на света не може да разкаже нещо с няколко думи.
10:22 ч. 30.4.2011 г.
***
[Цитат 30:]
Хората на изкуството или са щастливи, или пълни нещастници. Всичко зависи от това дали ще успеят, или няма да успеят да осъществят себе си.
***
[Цитат 31:]
Кой е нещастник? Тоя, на когото амбициите не се покриват с реалните му възможности.
30.4.2011 г.
