Поръчението е да напиша кратко, вместо собственика на блога, защо трябваше една календарна година да няма пропусната дата за публикация.
Причините са няколко:
1. Крокодилски инат. Вкъщи на зеления крокодил изобщо не му харесаха идеята за блога. Да се кипазиш пред хората всеки ден и то доброволно е по-лошият избор от този, случайно да станеш за резил. Зеленият крокодил винаги може да докаже, че е способен и на по-голям провал.
2. Работата принуждава да се леят много крокодилски сълзи. Затова и често публикациите са от категорията: „Ден на системния администратор“. Тъй като намерението да се документира всеки особен случай от ежедневието не се осъществи, дневникът на системния администратор остана с много пропуски.
3. В училище се леят крокодилски сълзи много по-често, отколкото си мислим. Това би направило дневника твърде циничен, а мислех, че си струва.
4. Неочаквани „постижения“: понякога единственият смисъл да записва нещо в дневник човек, когато знае, че всеки ще може да го достъпва, не е заради случайните читатели. Желанието за бърза справка без необходимата идентификация, пароли и други отнемащи време процедури, не беше съобразено с този факт. Блогът се чете от доста непознати хора, на които едва ли всяка подробност е интересна. Учудващото е, че изобщо нямаше очаквания за това – да има публика.
5. Блогът предизвика неочаквани реакции с коментари и писма, което трябва да накара собственика му да бъде по-съобразителен.
Останалото – догодина.
Желая здраве, късмет, приятни емоции и оптимизъм през настъпващата 2011 година!
Крокодилски равносметки
3
