Все още си мисля, че би могло да се намира начин да се преподава в трудни, шумни, недисциплинирани класове.
Никой не ми завижда за онова, което ми предстои днес, утре и до петък.
Нали същите деца ще си останат и следващата седмица в часовете по същите предмети?
Как биха се чувствали те самите на мое място?
Ще се опитам да ги поставя на моето място аз, пък – да видим.
Може и да има доволни от днешната ми работа.
Има ли по-подходящо определение – не знам.
Виках и надвиквах в часове, където не е приятно да се преподава.
Мъките, на които съм подложила единайсетокласниците си, след толкова години тормоз, сега ми се струват оправдани.
А резултатите – по-сладки.
Няма победа или поражение.
Всичко е еднакво.
И само няма как човек да се отнесе по един и същ начин.
Така е то.
Отново преживяхме състезанието по програмиране в рамките на Националния есенен турнир „Джон Атанасов“.
За информатиците той е десети. Continue reading
Остават 35 дни до заветния момент.
Твърдението съдържа две многозначни думички:
заветен
и
момент.
Винаги може после те да се окажат с друг смисъл.
Ако се наложи.
„Ех, да можеше до утре да са минали още две седмици!“ – размечтано изрече на глас щерката.
И аз най-наивно си помислих, че някак си пресмята как до утрешния ден ѝ трябват още две седмици.
Възхитих се на преценката ѝ – колко време ѝ трябва, за да се почувства добре.
Само че… то времето пак е толкова, наистина след две седмици ще се чувства по-добре от днес, но… не защото е използвала двете седмици, за да преодолее причините за притесненията си за утре, не…
Вторият въриант на тълкуването ми си беше правилният – вместо да се тормозим за утрешния ден, си мечтаем как вече е минало…
Само и само да се маха треперенето и неизвестността.
Никакви други причини нямало.
Всички други необходимости от още време са си само в моето въображение.
Ще си позволя да предложа една обемна презентация за гледане.
present19
Почти няма четене, почти няма интрига. Continue reading
Единственото място, където днес разреших проблем за достъп до вътрешната мрежа, беше компютър с най-ниска защитеност.
Толкова тормоз да се опазим, а когато бързо се налага да превключа към локални ресурси…
не става.
Няма шанс да се разреши окончателно спорът за по-малката злина.
Ще опитам да разкажа подбробностите на когото ще ме разбере.
Но всички компетентни хора са винаги извънредно много заети.
Така е то.
На човек с ахмак глава краката му патят.
Всеки ден извършвам десетки излишни разходки заради умности.
И когато измисля да пестя движенията, Continue reading
