Имам ли блог?

След посланието и рецензията на Графа, след написаното и преди това аргументирано от Светла Енчева, след продължително умуване с кое заглавие да рискувам за начало, тази вечер изпратих отговорите на допълнителните въпроси от издателство “ЛИК”.
В случай, че още някой иска да се включи, трябва да напише мейл, и да слага линк в края на всяка своя рецензия към въпросната публикация за инициативата на издателството.
Моето мнение за идеята не е изцяло розово.
Дали е важна подобна инициатива?
- А не сме ли закъснели твърде много за подобни начинания?!
Самата фраза, че публикуването на мнение “ще бъде страхотен плюс”, малко ме смущава.
Защото страхотното и страшното си остават синоними, каквото и да е делничното тълкуване за страхотен.
В понеделник (за мене е още днес) попаднах на страхотен белег за вирус в две различни флашки, от два различни приносителя, на три различни компютъра.
И не ми е до радост, нито до смях.
Папката има икона на кошче, името marko, а в нея се е наместил един файл, чието име утре ще напиша точно, като сравня със записаното в системните файлове на антивирусната, но е на латиница, пък звучи като Кралич.
Вирусът е червей от разновидностите Worm32.
Страхотно, нали?!

И така, написах кратичко писмо до издателството, след около час вече бях получила отговор и прикачен файл с въпросчета.
Колкото и да се контролирах да не писателствам излишно, вероятно написах повече от достатъчно.
Изрично е споменато, че въпросникът е заради статистически обработки, ама… мога ли аз да съм лаконична и подредена заради статистиката???
Сега пък, да не си помислихте, че кой знае колко сложни въпроси има!
Въпросите не са повече от четири, даже така както е споменато, че са за лична статистика, на последния въпрос отново нарочно е допълнено, че е по желание.

Внимание!
От отговорите НЕ зависи дали ще Ви изпратят книга.
Ще Ви изпратят книгата, не се безпокойте!

И бъдете искрени!
Ей тази препоръка най-много ми пречи да съм лаконична!
А след цитираното от “Ветровете на промяната”, се убедих, че имам поне един читател на тази внушителна бройка:
3023 думички в публикацията ми от неделя!
И Анна ги прочете, пак ме изненада! Докато аз се борех с мисълта, че вече е прекрачила прага на отчаянието, тя се захванала да чете писаниците на майка си!
Че и ми коментира съдържанието на книжката, която по едно време беше в ръцете ú във влака…
Сега пак ще се потопи в отчаяние, че не я взе да си я чете там, ами ме остави да си я върна… то аз не бях я довършила, ама… Чак до такова изпаднало положение не вярвам да се добере, има си две хубави книжки за четене на Юндола, има си връзка със света и след, и паралелно със задачите, не е толкова зле… самото желание за четене също е някакъв напредък в нейните представи за полезна дейност…
Е, надявам си се аз, заради математическите изводи: “ако – то”…
Но най-неблагоразумната ми надежда отново е за самата мене:
Да имам повече време за четене .