Поетичен разказ с изненадващ сюжетен завършек

Моята учителка

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.

Понеделник след обяд

За малките гредички вече се пише лесно.
Но наложи ли се да записвам как съм се въвлякла в поредни безмислени обяснения… нямам дар-слово и губя част от хронологията да овековеча падението си.
В понеделник проведох два телефонни разговора с представители на софтуерен разработчик.

Още примери за общуване между ОС и потребителя на български

Думичката интерфейс и от нея – потребителски интерфейс, е едно от понятията, които се опитвам да преподавам на учениците.
И те моментално отнасят темата на урока при непотребните.
Има случаи, когато преднамерено се опитвам да ги объркам с представите за две основни съставни части на компютъра – хардуер и софтуер, няма да ги пиша и на български – та интерфейс се среща и за хардуер, и за софтуер.
Но стане ли потребителски – сякаш е сигурно, че ще е софтуер онова, което ще се изучава.
Та, взаимодействието между потребителя и операционната система – една от функциите на всяка операционна система – все по-често може да се случва и на български език.

Пак гредичка

Периодично на една от работните станции се изяжда всичкото свободно място на диска.
Ето това ми сервира антивирусната – и то се доуточнява от онези мили „умни подсказчици“ с български интерфейс:



За да е изчерпателна ситуацията – ето как изглеждат някои от иконките в лентата на задачите, към които се е добавила новопоявилата се предупредителна за притесненията с дисковото пространство:

Неведоми пътища

Две денонощия плюс още няколко часа ще разчитам на достъп до интернет от едно село, достатъчно обезлюдено и отписано от регистъра на селищата, защото в Трявна предстои пълната цифровизация на конвенционалните телефонни постове. И защото точно в петък след обяд са се сетили да откачат връзките за нашия блок. Или защото сме извадили късмет да сме в чифт, който вече не е работещ, пък останалите все пак да са извадили по-добър късмет…
Както и да е – навиците ни да разчитаме на града не могат да се променят бързо.
Моите хора пак не си лягат навреме, нали има занимания оф-лайн, пък и телевизията не е прекъснала съвсем.
Затова и на село се изненадах на една картинка, която получих да съпътства един адрес:

Дори пощата ми се отваря само в HTML изглед, но до картинката достигнах, все пак.
Де да можех и да си преведа текста под нея.

Goodbye

„I’ll be back“

Only fantasy

The wall was too high,
As you can see.

Срам и резил

Не ми личи да съм добре осведомена за ежедневните неща – мода, дрехи, прически, клюки, домакинстване, музика и какво ли още не. И не съм. Не чета достатъчно.