Оптимистично-песимистко настроение

Да възпитаваш и обучаваш заради красотата на знанието.
Хубаво занимание.
Не ми се получават само приятни емоции обаче.
Малко ли е да си сред първите 20 от 60+ участници при старша възрастова група в олимпиадата по ИТ?
Да си много добър в категорията си, да си с добри резултати от теста и да си заслужиш оценка от 5.50 за приемните изпити?
Разказвах за трети и втори места на нашия участник в състезанията по ИТ през последните години.
Само дни по-късно видях сладостта и удоволствието в очите му при завоюването на първо място.
Завистта и въпросите на публиката – това беше добра награда за труда му.
Имаше и други изяви, които не достигнаха до първата награда в областта на ИТ.
Но донесоха златен медал от състезание по математика за дванайсетокласници.
И церемония по връчването на този медал в двора на училището на 24 май.
И още и още радостни моменти е имало.
И винаги ще има още горчилка и мъничко недоволство за някои пропуски.
За последните три дни – предвид здравословното състояние на моя герой, изобщо не бих споменавала за каквито и да било грешчици, пропуски или липса на късмет.
Защото да си жив е по-важно от да си здрав, а когато си жив, много е важно и да си здрав.
Пожелавам си с оптимизъм да посреща всяка прищявка на Съдбата, а в себе си се надявам да не е огорчен още в началото на пътя си извън училище.
Всяка година по това време се заричам да не се вълнувам и да не се опитвам да намеря ред в постигането на успехите. Особено когато те са очаквано добри. Но можеше да са още по-предни позициите и още повече точките.
Наистина – освен за здраве, не искам с друго желание да моля Всевишния.
Всичко друго се постига или се губи, но калява и научава на мъдрост.
Дали щях с нещо да променя ситуацията, ако бях заминала за Варна?
Дали в понеделник ще е късметски ден за умницата ми?
Дали има смисъл да очакваме с притаен дъх, щом и победата, и поражението са напълно постижими?
Ще си мисля за бъдещето с оптимизъм, не защото нямам и по-неприятни примери. А защото рано или късно човек получава своите изпитания – и в добри, и в тъжни моменти му се случват изпити без предупреждение.
Вчерашните и утрешните са известни, каквото и да покаже човек като ученик на изпит, още не е онова, което ще се окаже същността му като човек. Даже никак не се вързва само с изпитванията, оценките, конкурсите и класирането.
Да очакваме, че чашата с предизвикателствата винаги ще бъде пълна.
И за песимистите няма по-лош сценарий.
А за оптимистите – чашата е винаги пълна догоре!