Част от инструкция за интерактивна операция в сайт:
Натиснете бутон „Начало на изпита“, когато изпитът започне и в последната зала – ще бъде записан текущия час за начало на изпита.
Има ли подлог в изречението: „Ще бъде записан текущия Continue reading
Да възпитаваш и обучаваш заради красотата на знанието.
Хубаво занимание.
Не ми се получават само приятни емоции обаче. Continue reading
Дискретната математика се оказа дисциплина, която се преподава от лектор, принадлежащ към катедра „математически науки“, който има Continue reading
Какво ли е да е по-скромен човек?
На мене ми е много количеството икони от тази картинка:
Не е монтаж!!!
Някак лесно свикваме с потресаващи случки и истории.
Особено, когато са на чужд гръб.
За мене думата неотложно не е изтъркана от употреба.
Защото когато нещо е неотложно, оставяш всичко друго и го вършиш. Докато постигнеш състояние на проблема, който си решил докрай или поне толкова си му дал силите си и времето си, че постигнатото отменя значимостта на останалото за разрешаване като поносимо да се решава без бързане, без спешност. Вече не е неотложно да се доказваме като народ, който е по-европейски от останалите европейски народи.
С малко шум и малко самохвалство – разказахме и показахме на Европа, че сме изпреварили средновековния Ренесанс, че имаме култура и общочовешки ценности отпреди времето на Инквизицията, че сме дали на света много, че да си българин е гордост.
***
Приеха ни от няма и къде в Европейския съюз, факт е, че сме ТАМ. И в тази икономическа криза като нищо можем да им докажем как сме добри да ги развалим докрай финансово и останалите държави.
Велики сме за много неща.
Но сме горди. Заслужено.
Не че не сме народът, който е постигнал толкова братоубийствени войни, който е отгледал българи, клали други българи, „тъй както и турчин не ги е клал“.
Извинения към всички, които се засягат на тема робство и го наричат присъствие. Днес е съвсем друго.
Днес сме свободни хора.
Само че малко нещо сме се позабравили и в слободията сме на път да се разделим със свободата си.
Прочетох преди време, че делото на Аревик е на 25 май. И покрай другите ми емоции, пропуснах да свържа деня вторник с датата.
Избягвам да внимавам по време на новините по телевизията.
Някои ги повтарят по 10 пъти, други ги споменават единично.
И шоуто на Слави не ми е първа грижа – върви като фон, когато понякога и аз съм будна вечер, поглеждам ги там чужденците… че и Иван Кулеков се изказва от време на време…
И си мисля, че нещо пропускат шоумените, ама нали е пазарна политика, не им се ядосвам много.
Даже не схванах колко малко постижение, което също не се очакваше шумно, но е ценно, се е случило – решението на съда в Монтана в полза на Давид.
Дано да не се проточи до базкрай обжалването, при което потърпевшата страна (полицията в Монтана) ще се надява да се спаси от позор.
Хайде, да е по-меко. Полицията е допуснала грешка.
Вероятно. Ако на всички по-високи инстанции след обжалването Давид остане с право да не бъде депортиран.
Какви победи само!
А на 1 юни ще се надявам най-после да чуя нещо категорично в полза на Аревик.
Когато споменаха, че и арменския посланик се е заел да съдейства, си рекох – до два-три дни ще я изпратят в Монтана при семейството, което я е посрещнало радушно в тази наша враждебна страна.
И даже помислих, че, слава Богу, случаят не нашумя като онази история от Могилино…
Ха-ха… колко още домове имаме като в Могилино?
За собствените си деца?
Че и ще се промени обстановката за чужденците ли?
Ами лекарствата за онкоболните деца?
Ами правото на всеки човек на човешко отношение?
Малко черничко бъдеще е това…
Сигурна съм, че дори и да не следя всеки ден новините, ако се реши поне един частен проблем – поне един – ще намеря веднага признаци за промяната.
Например, Деничеро няма да има надпис в горната част на блога си: Държавата да осигури безплатни лекарства за онкоболни деца
Например, Светла Енчева ще е написала за щастливата развръзка с Аревик.
И за освобождаването на един българин от Пловдив.
А щом и Иван Кулеков е в инициативния комитет за протеста на 6 юни пред Бусманци, то рано или късно и шоуменът ще вземе отношение.
Само че… не се ли бави твърде много обществото ни (в това число всички ние, аз-също) – в неотложните неща???
„На клада – но утре.
Днес тихичко да се проврем…“
Иначе сме горди българи!
Като феникс от пепелището, като умни хора – от бунището ще се изправим и ще продължим.
Утре.
Остава усещането за новото начало. За неизвестностите и изпитанията, които няма да завършват с оценки в бележника.
Не съм стояла толкова до късно с абитуриентите досега.
А денят и на 25.05 си остана слънчев.
Има за какво да ги мисля още тези деца:
И ще си запиша, че на бала най-трудните ученици се държат сякаш цял живот сме си били най-мили.
Всяка година се изумявам как се постига този обрат.
Защо не мога да си го помисля докато имаме войни в часовете?
И само да почакам да мине времето?! 
„Обичам децата и начина, по който откриват света и отстояват себе си и вярвам, че родителстването е мисия, чиято главна цел е да помага на децата да се развиват свободни и да избират себе си.“
Всички знаем и приемаме като някакво задължително условие или даденост любовта към децата. Continue reading
Настроението и времето днес не си пречат.
За пристигане на празника нямах възможност да се подготвя, но винаги, когато денят ми започне без закъснение (в моите пресмятания) – нещата са малко по-обнадеждаващи, отколкото, ако и закъснея.
Поздравих майки на абитуриентки и един татко, чието работно място наследих в това училище.
Поздравих най-добрата си приятелка, дори я разплаках.
Опитах да свърша нещо, за да ми стигне времето и в сряда.
А снимки ще ползвам от другите фотографи.
Честит празник на духа, радостта, красотата, надеждите и младостта!
Благодаря ви, мои учители!
