Не е ясно, когато човек осъзнава отговорностите си, дали наистина е станал по-отговорен.
Не е ясно, когато написаното е онова, което очакваш да видиш, дали то наистина означава само това.
Много повторения в текст с общ характер не го правят по-конкретен.
Не съм преподавател по български език и литература.
Защо тогава да си поставям задачи да работя с грамотни българи?
Защо ми е да търся логическа връзка, последователност и разумни изводи в есе, посветено на математиката и информатиката?
Думата есе има латински произход. От френски преводът е “опит”. Онзи страдалец, Монтен, така е озаглавил мислите си в борба да преодолее болката.
“ESSAIS” – защо ни е да търсим правилата при писането на есе?
В “Малък тълковен речник на българския език” са определили думата есе:
Прозаически етюд, който в непринудена форма представя общи или предварителни разсъждения по дадена тема или по определен повод, нерядко случаен.
Не че някой се разпростря чак дотам да ми доказва колко свободно може да бъде организирано и написано едно есе.
Предадох се. Не искам все аз да съм права и да знам какво се изисква при условия, написани ясно.
Ясното за мене не е чак с такова строго значение за други.
Свобода!
Не мога да скоча вместо друг във въртележката на живота му. Не бива.
Този път реших да си спестя едно денонощие. Поне чувството ми за самосъхранение ми подсказа да бъда по-безотговорна от друг път.
А на онези, които ще се възползват от последния ден и срок за подаване на данъчните декларации и всякакви други документи, за които е важен пощенският печат с дата: 30 април – успех!
