Греда

Последният ден от март се оказа с няколко мили гредички.

Downtime на сайтовете
March 30th, 2010 admin No comments

Здравейте,

Преди няколко часа нашият хостинг доставчик имаше сериозен проблем с файловата си система. От хостина трябваше да свалят всички сайтове, за да го оправят. Вече всичко е наред.

Извинявайте за неудобството!

Вярно, че на 30.03 (такова хубаво съчетание на палиндром в датата с приятни нуличка и тройка) нямах поглед към сайта на Арената. Обаче, как не се сетих да проверя през сутрешната част на деня сряда?
По обяд имах часове по информатика. Започнахме с адресите из интернет, където поне по веднъж да надникнат…
Нямаше компютър с проблем по свързаността. Само сайтът на maycamp не се отвори.
Е, после, след обяд, всичко отново си беше добре. Както и да е.
Анна пък се тормози със сайта на СМГ.
Нали все някога и тя се втурва да рови за полезна информация Мрежата?
Това да ни са гредичките, пак – добре.
Ама, надали.

Травма

… при спомена за някоя травма изведнъж усещаш физическа болка и страх, че това може да се повтори. И тогава все се озърташ и се пазиш от евентуално повторение. …
Струва ти се, че умират всички, но не и ти. Струва ти се, че могат да водят на разстрел нечия майка, но не и твоята. А когато пред очите ти водят твоята майка, не вярваш на очите си. На някого се е случило да преживее катастрофа, но на мене не, на мене няма да се случи…
И когато то ти се е случило, виждаш счупения си крак, той ти изглежда като клон, който са секли с брадва, но не са го досекли и той е увиснал на зелената корица… Не-не, това не е моят крак, на мене нищо ми няма…
А след година, когато започваш „да се изправяш на краката си“, ти вече си друг човек… редом с тебе живее още нещо. Ти вървиш, а това „нещо“ ти избира по-хубав път, за да не се препънеш и да не те боли… И ти ставаш смешна и жалка… Но вече ти е все едно, пазиш се от повторение. Защото знаеш: това се е случило с тебе. И може пак да ти се случи.

Людмила Гурченко, „Моето възрастно детство“.

Струва ти се, че не е възможно да сгрешиш толкова сериозно. Струва ти се, че с другите се случва, но с тебе – не. Струва ти се, че разумът ти те води по правилния път. Струва ти се, че можеш да се защитиш. Струва ти се, че има решение. Има ли?

Претоварване

Кога тръгна, кога отказа…

: БГНЕС

Претоварване на системата за издаване на новите документи за самоличност предизвика временно затруднение в обслужването на гражданите на някои места, съобщиха от МВР.

Системата, която стартира едва тази сутрин, е ползвана едновременно от над 1000 потребителя, от които – 300 биометрични станции.

Те обаче се оказали твърде много за новата платформа, тя се претоварила и на места се наложило да бъде донастройвана.
Още по темата
Тръгва издаването на новите паспорти с биометрия
Готови за биометрия, от понеделник отварят гишетата

Така с тръгването на системата за издаването на новите документи за самоличност на места се е получило известно забавяне при обслужването на гражданите.

Все пак от МВР се похвалиха, че системата е стартирала както бе планирано – едновременно в 183 управления на 28-те областни дирекции в страната и 30-те пункта за персонализация на данните.

„Дирекция „Български документи за самоличност“ се извинява на гражданите, които в днешния първи работен ден са проявили силен интерес да сменят своите документи, за причинените неудобства“, се посочва в официално съобщение на ведомството.

Оттам уверяват, че се полагат всички усилия за бързото оптимизиране на процеса.

Ей това съобщение чаках, докато се питах каква е развръзката по темата на Майк Рам.
Избързала съм, то сега дойде моментът да се изясним.
И една от днешните новини се оказа именно тази.
Всеки наблюдател би могъл да предположи, че ще стартираме като разумни потребители и обгрижени от още по-предвидливи специалисти по системата…
След първоначалния наплив, ще има голям процент на бездействие и ненужни ресурси ще тънат неизползвани. Не може да се пусне система като за хиляден наплив всеки ден, при фактите за българската раждаемост понастоящем, нали?
Така е то.
Утре ще се ориентираме за нашата местна организация. Скептици са всички около мене.

Отворено цветно писмо

Вчера, в 17.52, събота, 27.03.2010, зимно часово време, получих това писмо:

То е отговор на мое писмо, изпратено на 2 март в 6.31 сутринта:

Здравейте, уважаеми сънародници и сънароднички,

Закичихте ли се според традициите в понеделнишкия ден с чистите цветове на мартеничките? Усмихнахте ли се? Зачервиха ли Ви се устничките, порозовяха ли Ви бузките като червения конец? Поздравиха ли Ви близките Ви? Зарадвахте ли се на празника? За идващата пролет и бъдещите топли дни – стопли ли се душата Ви?
Страхувам се, че усмивките Ви не са били истrнски, денят Ви не е бил ведър, а здравето, което си пожелаваме взаимно всички на хубавите български празници, Вие, госпожици и господа държавници, Вие, отговорни и ВЕЛИКИ люде, сте ни го подменили с обективни обстоятелства!!!???

Пожелавам Ви да се пробудите от зимния сън и да се оттеглите от сладкото легло на службичките си, като по най-бързия начин направите зависещото от ВСИЧКИ в бюрократичната организация на българското здравеопазване, за да имат онкоболните деца лекарствата, от които се нуждаят!!!

Вие сте едни от нас, не се съмнявайте!
Само се мобилизирайте като живи хора, като ЧОВЕЦИ и БЪЛГАРИ!
Стискам Ви палци да се справите! Не сме на извънземна територия, хей!
Честита баба Марта!

С огромно уважение и надежда:

Размишлявах доста върху единствения вчерашен отговор.
Ето какво написах днес:

Здравейте,
Благодаря Ви за отговорната позиция и изчерпателния отговор.
Дали писмото ми не Ви е прозвучало като обидно, защото съм се заинтересувала от позицията на Министерския съвет по тема, по която е направено всичко необходимо?
И аз, грешният данъкоплатец, някак се съмнявам в това?
Коя съм аз, че да пиша писма?
Прочела съм нейде си, че:
„Държавата осигуряваше безплатни лекарства за онкоболните деца. От тази година това право е премахнато с решение на МЗ. Да кажем ясно „Не!“ на този абсурд и да поискаме децата ни да не бъдат изоставяни на произвола на съдбата и на отънелите джобове на родителите им!
Не само, че жизнено нужните им лекарства са отпаднали от Позитивния лекарствен списък, те просто не могат да се намерят на територията на страната! Според официалната статистика, онкоболните деца у нас са под 1% от онкоболните въобще.
1 /един/ процент!“

От Вашето учтиво писмо разбирам, че не трябва да се тревожа и за тях, така ли?
Защо ли не ми се вярва, че е направено необходимото?
Някой недомислено, лекомислено, нехайно, небрежно или по чисто човешки – съвсем случайно, без умисъл, е пропуснал да се погрижи законодателно за една мъничка част от болните хора в държавата. Дори и под 1 процент, става въпрос за ДЕЦА!!!!
Който и да е този някой, допуснал невнимание, той не е фантом.
Не е нужно да уточняваме, че законодателните процедури са тромави, когато се решава съдбата, здравето и живота на толкова малък процент БЪЛГАРСКИ ДЕЦА.
Затова имам скромно предложение:
Докато се уреди законодателно и реално стане възможно не само безплатното лекуване на онкоболните деца с конкретното „забравено“ лекарство, и най-вече – докато в България това лекарство ДАЖЕ ГО НЯМА ИЗОБЩО – всеки месец един от ангажираните с този проблем държавни служители да получава за няколко дни личния си отпуск, за да напуска страната ни за своя сметка, да набавя необходимото лекарство, защото вероятно е възможно това да се прави поне от отговорните държавни служители.
Може би има и други начини. Но си мисля, че ако всеки месец има по един отговорен ЛИЧНО служител в тази държава, едва ли щеше да се стига до биене на камбаната през всевъзможни електронни и неелектронни форми.
И не защото законодателният проблем ще се реши веднага, а защото спешната необходимост за НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА ще е разрешена.
Честно казано, без да съм изненадана от отговора Ви на писмото ми, съм притеснена от изкривяването на позицията ми.
Кого заблуждавате? – с ИЗКЛЮЧИТЕЛНО отговорен подход?!
Какво оценихте в гражданската позиция на потърпевшите родители, семействата на онкоболните деца и на групите, които искат ЛЕКАРСТВА за лечението им?
Моето, според Вас изразено „становище“, беше призив към Вас, цитирам го отново: „по най-бързия начин да направите зависещото от ВСИЧКИ в бюрократичната организация на българското здравеопазване, за да имат онкоболните деца лекарствата, от които се нуждаят!!!“
Защо си направихте труда след 25 дни да ми отговорите по електронната поща, вместо официално да обявите край на проблема?
Ето друга информация:
„По неофициална информация, има държавна поръчка за 280 опаковки Пуринетол, които ще влезнат в страната ни последните дни на март!“
Така ли е наистина?
Какво пречи да стане именно тази информация официална? И да бъде факт в домовете на очакващите лекарството деца?
С нетърпение следя именно за такава официална новина. Не ми е нужно внасяне на яснота, че има Фонд за лечение на деца в чужбина. Това е друг проблем, някак не ми се вярва да сте пропуснали да съобразите същността на моето писмо до Вас.
Все пак, отново Ви благодаря за отговора.
Ще го направя достояние в групата
„Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца“
във facebook, защото мисля, че Вашата позиция и отговор са важни за всички.

Лазарица

Понякога си давам сметка, че имам много щастливи познанства с хора, които едва ли заслужавам.
Времето, което ми е подарено с тях, техните уникални качества и онова, което успявам да документирам между другото, винаги влизат в употреба впоследствие.
Умален вид на рисунка за декори от постановката на „Лазарица“ в Русенския театър е днешният ми избор от колекцията.
Художник-сценограф: Цанко Димитров Войнов

Петъчни истории №12

Отново замествам и не ми е комфортно. Познавам групата, в която завършват модул интернет програмиране.
Пък не са съвсем наясно как се случват връзките между php файла и html документа.
При абитуриентите има леко боричкане с прекалената прозаичност на задачите, които изпълняваме.
Остава да огледам възможности за заключителни и по-разтоварващи дейности.
Не ми се отпуска сърцето да наблюдавам 19-годишни деца, които използват всеки момент без натиск от моя страна, за да играят едни невинни детски Java-игрички. С колички, червейчета… или пък покер… Кой ми обеща само безоблачни моменти?
А Милен дори ми се сърди вече.
Troublemaker.

Реклама

Трявна е градче, за което отдавна има сайтове и сайтове в Мрежата.
Една допълнителна възможност, вече две години остава леко неизвестна.
Като град с музеи, автентични занаяти и разкошна природа, Трявна от десетилетия е място, където някои хора избират да свържат официално съдбите си.
Музеят за резбарско и зографско изкуство, който обединява всички музеи в града, също има сайт.
Важно за мене е, че в секция „специални“, са представени някои характерни само за Трявна възможности спрямо посетителите:

• Вечерни посещения на Даскаловата къща.
• Сключване на граждански брак.
• Обучение по дърворезба.
• Слънчева нощ.
• Вечерни посещения на Райкова къща.
• Ретро фото.

Като че ли най-незабравимо може да се получи сключването на граждански бракове – в избран от Вас обект, по желание и с реквизитните някогашни тоалети:
Музея на иконата, Даскаловата къща или в двора на Старото школо.
Заявките и осъществяването им се извършват за летния сезон – от април до октомври.
Заповядайте!

Салим

Много често се налага да пропускам имената и конкретните пакости, за да не се накърнява личността на ученика.
Салим тренира бокс.
И в час предпочита да прави атракции с клипове от Мрежата за боксови срещи.
Ако случайно това не ви интересува – ще пусне клипчето още три пъти, докато останалите най-после с ахкания и вайкания ви домъкнат от последния чин до първия, за да видите и вие невероятното зрелище.
Така е то.