Пристрастяване
Почти свикнах да пиша в google docs и google reader. Не съвсем обаче.
Изнервящо е усещането, че с едни данни за потребител и парола се местиш из няколко прозореца или подпрозореца. Къде е тук чувството за сигурност? Не е ли съмнително толкова услужливи услуги?
И бележника на гугъл ползвах, ама нещо го затлачих с дълги цитати и копирания на всевъзможни писания. Reader наистина успокоява за наблюдаваните сайтове. Не съм сложила повече от 10. Когато се налага – от избраните ползвам техните връзки. Така прочетох съвсем навреме една драматична история:
За честните хора, късмета, къръщините и Доброто, което побеждава злото.
Въпреки забалежките, че не е проблем свободното и наличното ми време, а собствената ми немарливост, мързел, незаинтересованост или липса на желание, написах коментар при Кирил.
И постоянното очакване да ме извести помощникът за нови публикации, не е ли вече закотвяне в позиция на обвързване?
Това е нищо, като се знае, че не стоя постоянно пред един компютър, не винаги изобщо има интернет там, където го ползвам, не винаги очакването е ежедневие. За мене нещата са ежедневие поне три години след като станат традиционни навици. Дълго ще има да чакам за образцовото си ежедневие.
За сметка на моя скептицизъм, вкъщи се зарибиха по netlog.
Историята е с продължение.
А блогът ми ще има нужда от секция послания на руски език.
Първата ни почти “семейна” връзка е към далечния град Салават.
И в нетлог не влизам, колкото и да се надяват моите хора да им популяризирам приятелствата, да коментирам клипчета (не споря, има ценни находки и интересни поетични творения!). Сега прохождащият в чат-уменията пенсионер, с удоволствие се впусна в дебрите на запознанства и емоционални споделени размисли. Пише с един пръст, но се усъвършенства всекидневно по над 15 часа в денонощието. И този няма да има стигане скоро!
Похвалих ли се, че има официално решение за пенсиониране?
Даже и коледните добавки си получи!!!
Късметлии сме и ние с него!
Да ни е жив, здрав, да е търпелив и сговорчив не само с виртуалните си приятел(к)и, но и с нас вкъщи!!!
