Празници, праз-нични надежди и равносметки

27.12.2009

Както се очакваше, изчезването от директен достъп до компютъра, точно десетина дни откакто скоростта се позакрепи по-прилична, не се оказа по-здравословно, поне за моето здраве.
Усилията на една вехта машинка на Бижевци, с безжична връзка, могат да заменят занапред компютъра в Трявна, но трябва малко подготовка.
Не случих на дискети, например…
Пропилях поне един от дните, а през другите два отново не създадох празнична обстановка около себе си. За първи път от 15 години насам, не украсихме елхата. Само лампички из къщата, които не се свалят от пет години, прашясват и хващат паяжина, но… който не вярва – празниците си белязват мястото, на което Природата е малко по-близо… уж.
Пропуснах един ден от дневника за декември, но го направих напълно нарочно.
Добре че не се наложи да ме чакат за едно скайп-послание.
Този бърз изход без мое участие доста успокои отчайващата гама за деня, като не премахна напълно безизходицата, в която се напъхвам сама.
Попрочетох малко от хелпа за mmc и event viewer, факт, който дължа конкретно на Йоана, отдавна можеше да е преглътнато осмислянето на някои системни записи и настройки, ама… не е само и не е предимно заради английския проблемът.
Как четат някои специалисти.
По-интересното е, че от две-три години се опитвам да намеря добри практики за работа с Vim, пък все не ми се получава. С изключение на писането на код на С++, май за друго не мога да го ползвам свястно. А Бойко Банчев толкова литература и помощ по въпроса е публикувал…
Както и да е, “адашът” Васил споделя практика, за която съм си мислела, но не и за отмора на очите…
Нямам голям опит в четенето от екран, защото все нямам единен екран, та докато прекопирам източника си, докато отделя време и настроение… на хартия си е по-удобно, все пак и все още.
Хомункулус е правилното име на героя от д-р Фауст, а не Хумункулус, намерих точните цитати, но преводът не е от варианта, в който съм го изучавала. Здраве. Идва времето да публикувам и цитати, само не се знае кога точно.
Краси е направил едни бързи заключения, с което ме успокоява, че не съм се блъскала съвсем напразно и аз със сървър2003, но тепърва ми предстои изпитанието, дай, Боже, преди новата година, да си отгледам един чисто нов…

Windows сървърите са толкова добри, колкото и GNU/Linux сървърите. Разликата е, че с вторите се губи много време, а както ми стана ясно, времето е пари…май(?!)

Да се губи време, след като вече не ходите на училище, не е много полезно, така се оказва, нали, г-н Стоев?

Да се пренаписва софтуер от VB6 -> C# не е невъзможно, но се губи време.

Вероятно, с натрупването на опит, ще се почне да се губи по-малко време, но… къде го това време, а?

Няма смисъл от уеб апликация, след като има десктоп приложение. Обратното важи с пълна сила.

Виж, тук наистина винаги съм се чудела защо им е на хората уеб-приложението… С едни калпави скорости и непрекъснато разпадаща се свързаност, как може изобщо да залагат толкова много на уеб-приложенията???
И… съответно – откъде накъде, обратното ще е също вярно? Кой ще ми върне каченото на сървъра на моята десктоп машина, че и да не ми трябва по-нататък свързаност? Знам, че има използване на IIS, dotNet и ASP локално, ама не ги научих тези хватки, та и както ми трябват, така отлагам повече от 5-6 години решаването на нещо елементарно. Дано новата година да е по-мъдра и в тази посока.

Преинсталация на операционна система е тъпо решение, както винаги съм твърдял. Repair също. Светнаха ми идеята просто създаване на нов user. Оказа се добра. Друг е въпроса, че когато новият юзър се счупи и затлачи нещата, операцията се повтаря. За windows != XP не знам как стоят нещата, май и не искам да знам.

Идеята за нов потребител ли? – Хе хе! Нека да е добра! То при хубавичко омазване и новият потребител не е решение, ама… отново сe връщам към един проблем, който се натрупва вече на два-три от компютрите ми, присъединени към Активната директория, та… Дали да не унищожа папките на проблемните потребители? Включително и на административен такъв? Половин година се мъча с грешки при акаунтите, остават ми 4-5 седмици до края на първия срок, и така, както съм си сега мога да изкарам… Ама мога и да оправя проблемите. Или да ги направя още по-гадни…
Да видим. Дават ми идеи момчетата, нека да им пожелая здраве и повече оптимизъм в работата с капризни потребители и неуки приятели…

Да влизаш на сървър видим за външния свят, после да влизаш на вътрешния сървър, след което да достигнеш друг сървър е нещо неудобно, но когато нямаш друга алтернатива…преживява се…

ПРРРеживява се, Краси, преживява се!
Много неща не очакваме, че можем да преживеем, пък – виж, случва се.
***
Навършиха се три месеца от смъртта на леля ми. Това не е шега, времето наистина трябва да се цени повече… докато открия малко инфо за рак на бъбрека, една от редките форми (в процентно отношение на останалите видове рак), докато си дам сметка колко неадекватно се случва от една гадна случка да се стигне до този резултат, колко много други страхове заради сърдечната операция преди две години имахме, колко тревоги за братовчед ми, хич не малки и не леки, пък накрая… не са само празници Коледните дни, с толкова именяци и отминали в спомените комични мигове…

Written by zelenkroki Posted in годишнина, издънки, на село, четене Tagged with Ден на системния администратор, ИТ, Петър Георгиев, дневник