Нашите деца са нашата най-голяма награда за един 170-годишен юбилей!!!
Любомир Георгиев Филипов е първи в категория “Приложни програми” на Националния есенен турнир по ИТ в Шумен – 28.11.2009!!!
Това е победа, която той заслужи с много труд, лишения и усърдие, на което малко ученици са способни.
Дай, Боже, всеки учител да е случвал поне веднъж на ученик като него!
Както ми пожела Добрил, преди време, такива да са ни всичките ученици – е-ех, мечти!!!
Тогава и ние, учителите, ще имаме онзи категоричен стимул да се учим заедно с учениците си, да не се отказваме. Голият ентусиазъм отново се оказа по-успешен от прагматичните ми трагични изводи и изследвания.
Любо е вдясно.
Третото място на национален кръг – успех или недостатъчен успех е? – Според изводите в изследването ми за нагласите – не беше достатъчно! 
Принцесата на усмивката, Ина, е трета в категория С2 – презентации на ученици от 5-7 клас.
Браво!
Блог на Zelenkroki
Още един опит за дневник на една грешница
Поздравления на учителката за учениците!
Поздравления на учениците за успеха и за слуката с учителка!
Благодаря Ви за радостния коментар, г-н Константинов. Извинения, че забавих публикуването му. Тъй като не бях поискала разрешение от самия виновник за хубавата новина, колкото и публични да са снимките му (показваха една огромна презентация за празника на училището в петък в салона на читалището, та ги използвах наготово) – все пак трябваше да го попитам дали е съгласен да ги има и в блога ми.
Едно важно уточнение – учениците ни не са случили на една учителка. През последните две години имах късмет да работя с много добър екип от преподавателки по ИТ, общо сме четири колежки, като едната е и преподавателка по химия, а същевременно и класна на Любо. А той се занимава с работа по проекти за състезания вече 5 години. Няма как да не спомена основния подбудител за продукта му за обучение по английска литература – учителката по английски език Симона Ментова. Тя е човекът, който повярва без резерви на Любо още в осми клас, когато бяха едни мили поуплашени “подгответа” в езиковата паралелка. И, за да не се получи списък с имена на преподаватели, но и за да няма пренебрегнати, специални са заслугите на първата учителка по ИТ на Любо, преди осми клас, нашата колежка, която току-що се завърна на работа след майчинство. Силно се надявам и занапред екипът от преподавателите в Славейковото училище да бъде така единен, както при подготовката на Любо и Ина за участията им тази и миналата година.
Моите лични заслуги са твърде нищожни в сравнение с общата екипна сплотеност, нагласата за одобрение и отлично представяне, с която работим, и не на последно място – в сравнение с трудолюбието, усърдието и пословичната изпълнителност на тези наши златни деца!
Пак ще разказвам за тях, само да остане повечко време за писане.
Б Р А В О !!!!!!
Браво на децата, браво на учителите, браво и на родителите, че са възпитали такива деца !!!! Браво на такива ентусиасти !!!! Малко останаха такива учители. Браво !!!!!