Славейковото училище в Трявна – още две победи – за гордост, слава и чест!

Нашите деца са нашата най-голяма награда за един 170-годишен юбилей!!!
Любомир Георгиев Филипов е първи в категория „Приложни програми“ на Националния есенен турнир по ИТ в Шумен – 28.11.2009!!!
Това е победа, която той заслужи с много труд, лишения и усърдие, на което малко ученици са способни.
Дай, Боже, всеки учител да е случвал поне веднъж на ученик като него!
Както ми пожела Добрил, преди време, такива да са ни всичките ученици – е-ех, мечти!!!
Тогава и ние, учителите, ще имаме онзи категоричен стимул да се учим заедно с учениците си, да не се отказваме. Голият ентусиазъм отново се оказа по-успешен от прагматичните ми трагични изводи и изследвания.

Любо е вдясно.

Третото място на национален кръг – успех или недостатъчен успех е? – Според изводите в изследването ми за нагласите – не беше достатъчно! :)

Принцесата на усмивката, Ина, е трета в категория С2 – презентации на ученици от 5-7 клас.
Браво!

Задача 1 от група С на националния есенен турнир по информатика „Джон Атанасов“

Игра за богати
Текстът, който така и не са успели да „смелят“ участниците, е следният:

Седите си пред купчинки с левчета и се забавлявате да прехвърляте по едно левче от банковата си сметка в купчинката с най-малко левчета. Купчинките са не повече от 10 на седма степен, във всяка има не повече от 1000 левчета, а банковата Ви сметка има N лева.
Напишете програма rich, която пресмята колко ще са левчетата в купчинка с най-малко левчета, след като изпразните банковата си сметка.
Вход Continue reading

Състезателните нагласи

Емил Ибришимов пише уводната част на една статия, посветена на моята болна тема – мотивацията за работа.
Заглавието е
Самоподготовка и мотивация ,

а мотото:

„Помогни си сам, за да ти помогне Господ.”
Тъй като много пъти вече забелязвам как не се чете по-дългичък текст, ще си избера част от размишленията, заедно с отговорите на някои от изявените състезатели по информатика в училищна възраст, записани след като са станали вече студенти, от разстоянието на пораснали и самоосъзнали се хора.

Развитието на всеки състезател зависи до голяма степен от самоподготовката. Дори да е от голяма школа и да може да разчита на учителите си, идва момент, в който ученикът надвишава нивото, за което школите имат капацитет да го подготвят. Много преди това обаче, повечето хора не могат да се възползват от възможностите, които са им предоставени, защото приемат подготовката като външен процес, едва ли не независещ от тях. Преди човек да може да извлече ползите от една такава възможност, той трябва първо да осъзнае, че обучението всъщност е една услуга, която знаещи правят на желаещи, а не задължение на някого. В крайна сметка, Continue reading