Уроците за PHP и MySQL (2)

Всички месенджъри и разни други глезотийки пречат на Apache-сървъра и MySQL-системата.
Вероятно и някои вирусчета на работното място, където се намирахме, спомогнаха да се получат няколко неприятни зависвания, или пълно прекратяване на нормалната работа на апачи-то.
Неприятно е и Continue reading

Мими

Вчера и снощи не отделих време да разменя поне в скайп три думи с едно дете, което имаше рожден ден.
Извини ме, Миме!
Поне изпратих малко емотикончета, за да разбереш, че не съм те забравила. По-късно някой е видял, че ми отговаряш, но аз не се довлякох до клавиатурата, за да ти напиша:
Да си здрава, да си силна, усмихната и оптимист – такава, каквато те познавам, такава, каквато си била през всичките тези години! С твоите меченца в скайп, с твоя пламък в очите, когато се виждаме наживо, с твоя ентусиазъм да се захващаш с невъзможните проблеми и да се справяш – се зареждам и аз с надежда, че светът не е само прогнил и черен!
Бъди си същото жизнерадостно дете, даже още повече дете от досега, Миме!
Знам, че много пъти съм те стряскала и плашела с моите сурови изказвания, с безцеремонните си изводи и със сълзите си, които точно пред тебе съм показвала!
Благодаря ти, че си ме утешавала, подкрепяла и изслушвала – точно когато на тебе не ти е било нито по-леко, нито по-безметежно и безгрижно!
Свиквам с присъствието ти и се готвя да се напием с лимонада поне един път с тебе!!!
Направо съм те окупирала в мислите си, така че – не ти завиждам!
И ти желая много обич, топлина и разбирателство в личния живот, много щастие и радост навсякъде, където се намираш, да си онази чаровница и онова добричко детенце едновременно, които така симпатично отглеждаш, и толкова щедро раздаваш усмивките им на другите!
Да не ти се свършват здравето, богатството на душата и щедростта!

Гадатели

Моите абитуриенти тази година се паднаха първо да са от групата, с която завършихме миналата.
И направо по темата – попитах ги на колко години става училището ни – знаеха. Не се поколебаха както шестокласничетата от вчера. Continue reading

Оптимизъм

Проведох шест часа без изправни компютри и без почивка между тях.
Оцелях.
Цецко набара и интернет, разбира се, на него винаги му върви. За красавец №1 пак се случи кутцуз, той реши, че е от монитора и му ускуба захранващия кабел. Да живее. Остават ми още само 17 седмици с милите любимци от „Мъка моя“ и ще се обичаме още повече с тях.
Излязох по спешност точно по средата на третия час, когато и компютрите бяха включени, добре поне, че бързо се върнах, как да не е оптимист човек!
Точно след рестарт на НОМ-ския рутер за 10 минути пак се скапа свързаността. После проведох изчерпателен телефонен разговор с господата от КЦ, час по-късно отново рутерът се скапа от обикновен рефреш на сайта на МОМН, но в 17.45 е късно да се звъни на хора, които са на работа до 18.
Да живеят. Рестартирах рутера от място, да видим как ще е за утре сутринта.
И най-оптимистичният факт – набих, законтрих, вкарах, намъкнах, както и да е правилното наименование на действието – две зегер-шайби в две сглобки. За утре ми остават само още три. И ползвам само една крива отвертка. Как да не съм оптимист???
Върнах се в другата зала, рестартирах след предишния рестарт от около 14 часа отново модема на БТК и – о, чудо, дори Блогът освен скайп се отвори!!!!
Оптимист съм, при това – много черноглед!!!
Блазе ми!