КСК`2003-2009

Ех, не трябваше непременно да сте луд, но все пак – помага!
Или – би Ви помогнало, ако бяхте луд да им дадете паричките, а?
Изборът все още е изцяло Ваш!
Това е моят коментар към Краси.
КСК – това съкращение се опитвам да го проумея през това лято. Не ми се получава съвсем.
Преди 6 години, през 2003, в края на юли, ме информираха за несполучлива оценка от кандидатстудентски изпит на мой ученик. Беше участник на национален кръг в първата национална олимпиада по ИТ. Точките, които му присъди журито, се очертаваха над 75% от точките на първия класиран участник. За да не бъде съвсем неясно кой кой е, ще уточня, че именно от първия – Руди, по електронната поща разбрах, че е приет без изпит в ТУ Варна – там, където той е пожелал да кандидатства. Никак не съжалявам, че присъствах на първата олимпиада по ИТ – национален кръг, през месец май в София. Едно, че имах ученик, който до последния момент се опитваше да направи сайт за нещо, което беше представил с презентация на областния кръг; второ, че абитуриентът на училището ни до последния момент се представяше като ученик от профилирана паралелка със засилено изучаване на ИТ. А той единствен си наложи правото да се запише за двата предмета по ЗИП – ИТ и информатика в 12 клас. Невероятно самообладание и самоувереност показа той на защитата.
Докато участникът, чийто пряк ръководител бях аз, леко се смути, на фона на блестящата си защита на областния кръг, но – всичко това са рисковете на играта!
Трето, националният кръг през 2003 беше проява на една надигаща се ученическа колективна сила. Много бързо организаторите схванаха, че баш от силни неформални организации на амбициозни деца нужда НЯМА.
Като за първо провеждане, имаше и плюсове, и минуси. Огромната аудитория, в която защитаваха онези 20 подбрани проекти, беше удобно място за наблюдение, обсъждане, коментиране и събиране на контакти. Не се рових между всички групи, но онези, с които говорих и размених адреси, бяха напълно нова страница за самочувствието ми.
Най-много се радвах на Руди, без да знам за последиците.
Останалите двама от тройката не завършваха през същата година и бяха изпратени на първата международна олимпиада по ИТ. Но това е друга тема. Аз ще се придържам към историята с кандидатстудентските вълнения.
Случайно се информирах от моя колежка за оценката на Б. Ако някога той отново се сети за това, на кого дължи сегашната си, предполагам инженерска диплома – заслугите са на нея, на колежката ми по БЕЛ, която никога не забравя учениците си и се разделя с тях продължително, почти пожизнено си ги помни, следи как израстват или как се закопават и т.н.!!!
Аз знаех, че Руди е приет без изпит, но единственото, което направих в проблясък на решение да ползвам (толкова мразя техническите средства за комуникация!) мобилния си телефон беше, да изпратя смс на Б. с българо-английско послание – Search!!! Да търси информация, да пита, да пробва.
Той, естествено, веднага се зае с издирването, защото си беше в негов интерес да не губи годината. Разменихме адреси, телефони, физически адреси, още телефони, още пощенски послания… Може би около 20-тина дни продължи търсенето и намирането на онова, за което не предполагахме,
че е било под носа ни – протокол за класирането, получените точки с името на кандидат-студента.
Търсенето на подходящо висше учебно заведение също не беше с едно избиране. Но тук Б. се съобрази с препоръката ми много лесно. Не знам защо постъпих точно така, ръководейки се от моите горчилки с отдалечеността на София и Сливен, не знам. Пък и в случая възможният избор беше между Шумен и Габрово. Реших, че все пак, инженерното звание и близостта на града са в негова полза вместо Шумен.
Какво можеше да стане човек, приет в специалност “информатика”, респективно – “компютърни системи и технологии”?
Поне за тогавашното състояние – в Шумен – бъдещ учител по информатика и ИТ.
За ТУ Габрово – сякаш професиите изглеждаха повече.
Разказвам този казус с избора на училище съвсем умишлено.
Като си представях колко новости и изобретения, технологии и умопобъркващи дейности предстоят на Б., особено за висше училище, в което и преподавателите познавам отчасти, никак не виждах кой знае какво радостно предстои на Б.
Казах си, доколкото можах за страховете. Съзнанието, че аз съм тласнала друг човек да се блъска по подобие на моя професионален път (то почти няма подобие, ама за мене и това е много!) – хич не ми се омаловажава от страничните конкретни факти.
Отделно, странстванията му докато се добере до заветния документ, на базата на който му преравниха оценка “Много добър” от кандидатстудентския изпит, и те не бяха малко. Изкараха ме едва ли не вредителко по-късно, когато се оказа, че въпросният издирван през девет планини документ, е бил в нашето училище. Аз съм била тази, която Е знаела, но на никого НЕ казала??? – Излезе, че знам какво има в чекмеджето на канцеларията, пък КРИЯ!!!
И това е друга тема, много болна и горчива за мене.
Важното е, че Б. стана студент, завърши обучението си, посети Германия и може би – Англия по програмите за студентски обмен и вече е поел живота в ръцете си като професионалист.
Струваше ли си?
Длъжна ли бях?
Отговорност ли е да се дават идеи, когато никой не ги търси точно от тебе? И после – това намеса в Божиите дела ли е?
Или ТОЙ (може би ТЕ) точно така е показал Волята си?
Неведоми пътища Господни…
А за същината на КСК се ограмотих повече едва през това лято. Дори през 2003, когато нещата са били по-различни, не си направих труда да се информирам с подробности. Срокове за подаване на документи, незаети места, класирания… тези неща са блажено непознати. До средата на септември се развиват събития в полза на незаписалите се студенти. Може би дори и до по-късно.
После идва време да се учи и време да се разбере кой къде се е насадил.
Хаосът от знание върху днешните студенти едва ли е по-лек товар от онзи, през който някак успях да се измъкна с диплома преди 22 години.
Не се заблуждавам и за онова, което сега може и да може да се спести откъм безмислени усилия за занимания с лекции, упражнения, учене и да се плати.
Най-страшният проблем пред Б. през 2003 беше – Ами математиката??? Като не ми върви много, как ще изкарам?
Преди десетина дни ми го зададе по съвсем същия начин нова студентка.
Ами участниците във втората национална олимпиада по ИТ от нашето училище? – Какво блъскане падна с едничката цел – да ги приемат както Б., без кандидатстудентски изпит по математика! – Приеха ги! – Също в ТУ Габрово!
И те завършиха вече. Наблюдавам посланията им във Facebook. А писах ли, че мразя социалните сайтове?
Все по-ясно е, че никой няма да ме съди за съучастническите действия и бездайствия да станат учениците ми инженери.
Ама като е все по-настойчиво сравнението с онези, които тепърва ще се натресат – дори и без практика в същия двор?
А други ще си се трепят без диплома по същите проблеми? Че и по-успешно от дипломираните???
Неведоми отговори.