Красноречиви примери за разбираемост

Няма да се въздържа от коментар този път. Защото от утре съм на работа и ще слушам как моите колеги, ръководството и родителите възприемат категоричните твърдения. Цитираното по-долу е само поредната илюстрация за адекватно и точно поднасяне на информацията. Почти като едно време – Филмът не бил шведски, ами съветски.
Съжалявам за хумористичното украшение, което ще се опитам да внеса с друг цвят между редовете. Не ми е само весело, но, поне този вариант е по-малкото зло:
Националните изпити заменят класните работи и приемните за гимназия

КСК`2003-2009

Ех, не трябваше непременно да сте луд, но все пак – помага!
Или – би Ви помогнало, ако бяхте луд да им дадете паричките, а?
Изборът все още е изцяло Ваш!
Това е моят коментар към Краси.
КСК – това съкращение

Безплатен домашен интернет за учители

На 5-08-2009 в 15.00 при три свързани компютъра в домашната ми мрежа към БТК ADSL изведнъж „кранчето“ спря. И след малко полицейско разследване с телефонен разговор до канцеларията на милото ми училище, с пренастройка на wifi модема – в 15.35 вече бях с подновената свързаност към БТК – по програмата за безплатен домашен интренет на учителите. Още не съм на себе си от изненада.
Защото за пореден път акаунти и пароли се развяват като реклами за политическите партии. Макар и доставено с куриерска фирма, листчето с паролите по списък си е компрометиране на каквито и да било защити и сигурност.
Допълнително, квитанцията за плащането за месец август, авансово при това – отново lключва пълната абонаментна такса.
Допълнително, при всички обаждания заради повреди и проблеми през следващите дни, въпросната инициализация на модема се откриваше, но това с какво променя фактите по ненормалното обслужване – не е нужно да питам.
Допълнително, обажданията по телефона от училището за пристигнал констативен протокол, са от 5.08, а аз подведох заради моите криви спомени, че е било по-рано.
Допълнително, от петък, 21.08 в БТК е заведена заявка за ремонт и по свързаността от училището ми. Е, в понеделник, 24.08, с доста приказки, гадаене и разни обяснения, се е стигнало до подмяна на модема с безжичен и в училище, отново разказване на паролите по телефона, отново никакви мерки за защита на мрежата, отново неясни условията за качество на свързаността и т.н.
Добре че този път си бях записала събитието. Макар и по-късно, фактите са изяснени. И то през Facebook. Мразя струпването на потребители и социалните услуги на тези сайтове, но… тази сутрин открих покана от едно дете, което не знам къде е от години. Не че сега разбрах – но имам шанс за му напиша няколко мили думички, ако се случи възможност и време.
Надежди.

Писането и странностите на ежедневието

Можеше и тази история да озаглавя – греди от… Защото докато дойде времето да я разкажа, ще се получи не едно оптимистично знамение, ами… горчиви болки и угризения.
На 27 юли 2009, понеделник, с Анна бяхме на моето село.
От щракането и разнообразяването на заниманията – без компютър, камо ли – интернет, вече оставих нещо, и това не беше съвсем одобрено когато го публикувах. Както и да е – който е по-перфектен фотограф, да снима и да показва. От мене – някаква неподходяща снимка с несъвършен грозд.
Днес Анна се прибра от Русе с над 320 снимки, за нея това е рекорд. И за броя на снимките, и за броя на дните, прекарани в Русе, най-желания от нея град след родния.
Можеше да се случи нещо друго и в Русе, и на моето село преди 25 дни, но… няма случайни неща.
Знаем си на моето село, че брат ми има една найлонова торбичка, пълна с химикали. Сигурно ги е събирал с години, защото са най-различни, от различни фирми и държави.
И понеже за нещо си ни дотрябва химикал – нехайно издърпах без да гледам какво ще е попадението ми.
Е, изненадата беше невероятна. И когато се питам – има ли случайни неща, за пореден път си казвам – Няма! За онзи, който все още има спомени от тази дата и радостта от една хубава шестица – сигурно сега равносметката е многозначна. Но за себе си тогава, при гроздето, нектаринките и зеленчуците в градината, находката беше знаменателна. Прерових цялата торбичка с химикалки – имаше само още една със същото име и друг цвят.
Късметлията вече си ги е получил, или поне са пристигнали там, където ще си ги получи. Дано да му послужат да си пише красивите истории на един бял лист, да си пепели мислите-жертви с повече милост, да се радва на живота и вдъхновението си, да мечтае и дерзае с дръзките сили на младостта.
И да си пази съня по-разумно.
Каквото и да означава това.

Ubuntu-updates (1)

The repository may no longer be available or could not be contacted because of network problems. If available an older version of the failed index will be used. Otherwise the repository will be ignored. Check your network connection and ensure the repository address in the preferences is correct.

Съобщението се появава може би няколко пъти на домашния компютър с (не)известното инфоманско подобие на убунту 8.04.
Вероятната причина, според мижавите ми опити да преведа, е някакъв проблем с мрежата и интернет-свързаността. „Цъках“ аз няколко пъти за обновяване и сега се оправиха актуализациите, но… пак ми куца яснотата.
Тъй като тази част от дневника ми престоя 4 дни като чернова, вече имам малко повече наблюдения. Нестабилността на свързването към интернет стана много редовна и вероятно ще продължи да е така поне до края на месеца. Търпение!
Единствената разлика като краен резултат от предишните бавнотии е, че преди 17.08 ставаше нероятно мъъчно да се дозареди и все пак, с усилия се забелязваше, че нещо се зарежда. Ако се досети човек, че скоростта му драстично се е намалила – а аз като чета и писателствам, няма как винаги бързо да се сетя – рестартира електрически модема, и може да се пооправи положението. А сега – и без рестартиране, и със – индикаторите DSL и ADSL изгасват за някакъв период и никак няма шанс за свързаност. Така е то.
Мечтата ми от миналата есен си остава – да имам ОС, която не се нуждае от всекидневни обновявания, да си живея в затворения свят на текстове, кодове, свалени музики, клипове и филми, а по няколко часа на ден да достъпвам отнякъде с бетонирани защити и сигурност, но с добра скорост онова, което ми трябва.
И вместо да цитирам за пореден път кака Сийка, да поместя разказчето на Михалаки Геаргиев за чичо Денчо, което е много подходящо за вечните ми неосъществими, а толкова малки и сладки желания!

Един бял лист

Един бял лист
Една буква върху него
и започва историята -
добра или лоша.
Един замах -
и траекторията на едно изобретение
превръща всичкото в нищо.
Един бял лист на Петрарка
или на оня – Монтен!
Съмнение в белия лист!
Чист като сняг.
Бял като мраморна плът.
Чрез един бял лист
ставаме гении или предатели.
На един бял лист
пишем до своите любими
и ги наричаме птици.
На един бял лист
мамим своите жени
и ги наричаме с имена на
домашни животни.
На един бял лист
лъжем своите майки,
че сме много добре.

На един бял лист
слагаме подпис
срещу напалма
в големите делти на Азия.
На един бял лист
свободно извършваме
едно бяло безобразие.
Каин ли беше?
Не помня!

Един бял лист!
Този бял лист някога
преди хиляди, хиляди, хиляди…
е бил стебло.
Върху него е имало клони, листа.
Гнезда на птици.
Стари птици, които сега
възстановяваме приблизително
с наивни форми върху един бял лист.
Тогава хората не са могли да дълбаят сърца
по корите на старите пинии.
Такива стари сърца няма запазени.

Ако имаше – някой
би ги възстановил върху един бял лист
и щяхме да имаме един откривател повече
на глава от населението.

Уви!
Сърца рисуват днес ученичките,
и за ужас на своя учител – не всичките,
а само по-слабите по анатомия.

Анатомия на белия лист!
Каква неясна бяла наука!
Коварна и светла!

Цял живот аз съм осъден
да пуша цигари над белия лист.
О, моята пепелница се превърна в жертвеник!
Там е пепелта на моите мисли-жертви!

Къде отивам, ще стигна ли?
Тоя въпрос одрипавя подир мене!
Виждам слънца – катастрофи сънувам.
Напипвам земя – въздух целувам.
Ще стигна ли?

Мамо! Аз съм добре!
Това, което казах по-горе -
за лъжите до майките -
се отнася за другите синове.

Аз наистина съм добре.
Храня се. Вкъщи е топло.
Нямам нужда от нищо!
Освен от един бял лист,
на който да пиша:
Аз съм добре!

1961
Иван Радоев

Гредичките на БТК

Дали ще доживея?
Имах проблем през юни, на 17.06 се почна новото броене за домашния интернет – смениха кабелния модем с wifi.
На 5 август [редактирана дата] пък, длъгоочакваното преминаване към новия план за домашен интернет за учители беше факт.
И от десетина дни изпълненията са по-честички.
Днес по обяд ме потърсиха и с доста весело-непринуден глас ми обясниха да потърпя ако не до новия месец – поне до края на седмицата. Нов подход за увеличаване на скоростите внедряват специалистите на местните потребители – подобрение на скоростта с иновационни технологии, радиорелейни май беше думичката, която чух. Истината е тази – за нас оптични кабели няма да прокарат. Няма да копаят наново Балкана. Ще ни изравняват със световните стандарти без хамалогии.
Чакам. Търпя!

Греда от запис на втора сесия на DVD

Трябваха ми няколко дни докато поправя един фал.
Като не ми е съвсем наред записващият софтуер за ДВД – и си го знам отдавна, какво правя?
- продължавам да го ползвам, макар че не е наред. Нали, все пак, върши работа?
- избирам друг подходящ софтуер за записване в повече сесии.
Второто ми изглеждаше правилно, но от