14-годишните

На 14 вече ти връчват личната карта, ставаш официално човек с документ за самоличност.
Честито, Гуги!
Някои дати са решаващи, дори да не е на тринайсти.
Обаче числото 13 придава още по-фатален характер на взетото решение, настъпилото рождение или някакъв друг факт.
Числото 13 е много хубаво за рождена дата!
Цял живот имаш причини да се чувстваш уникална – а ти си!
Цял живот имаш повод да вярваш в съдбата и по-добрия вариант – ако е трябвало да си родена на друга дата, сега нямаше да има такава здрава връзка с раждането на твоята леля шест месеца по-късно.
Ако е трябвало, нямаше да ти е такова ежедневието, което не е зависело само от тебе. Но до днес!
Вие, четиринайсетгодишните деца, сте повече деца, отколкото аз очаквам от вас.
Хич не сте деца, мили ми дами и господинчовци!
Пожелавам на Глория да е щастлива както на рождения си ден, така и всеки следващ момент, да се радва на младостта, чара си, на огънчето в очичките, на дързостта в мислите, на прекрасния дар да живее обичана и глезена сред близките си!
Мили мамо и татко, дъщеричката ви отрасна и стана млада чаровна госпожичка! Да ви е жива и здрава! Да ви радва, да сте горди родители и още по-щастливи с нейното порастване!
Не ви завиждам вече!
Мислех, че лелята ще е по-разумна, но Гуга е повече дейна, инициативна и смела. И ще се справя с живота по-добре. Искаше ми се. теорията е една, действителността – съвсем друго.
Истината е, че днес ме е страх много повече от деня, в който аз вземах своето решение, без да знам за раждането на Глория.
Четиринайсетгодишните са достатъчно осъзнати, за да направляват живота си повече самостоятелно, отколкото ние, родителите искаме. Дали ще открият вярната посока, ако само ги съзерцаваме отстрани? Дали ще се съгласят да погледнат натам, накъдето ние бихме желали те да се ориентират?
Имаме ли право да имаме предпочитания, да поставяме правила и насоки в една тотално объркана епоха?
Защо създадохме такова консуматорско поколение деца? Защо не предлагаме нищо правилно и разумно за тях? Ще намерят ли сами всяка своята пътека?
Ще ги бъде ли?
Може ли да дадеш живот и после да гледаш как ти го грабва Времето?
С безбройните сапунени сериали, сладникави драми и популярни песнички?
С трудни математически задачи и тоолкова непрочетени книжки???
С практицизъм и бруталност, с пошлост и голи сметки?
Черен оптимизъм. Всичко има смисъл… Дано да го намерят за себе си, да не бягат още твърде надалече, да са ни послушнички и добрички, добрите ни дечица!!!
Честит рожден ден, Глория!

Етикети: оптимизъм, приятелство