http://liternet.bg/publish14/e_cherepov/nova.htm
Наложи се да поровя на свобода около половин час вече.
Свобода и принуда заедно – посред нощта и предстоящото разсъмване.
Захлади се времето, дъждовете и гърмовете от вчера надделяха. Но в това разказче гръм изгорил ореха през зимата навръх Коледа?
Знае ли човек? – бял вълк, бяла лисица, защо да няма бяла лястовица и гръм, изпeпeляващ орех през декември?
Ама прекалено нагласено, за да е истинско. Някак не ми се иска да си развихря въображението човек, за да се получи такава красива история.
Иска ми се да има истински истории, реални патила, дневници без украшения…
А струва ли си да имам такива нужди? – само и само да заприличат на онези изчезващи хора, за които си мечтая с носталгия, непознатите автори?
Нуждая се от спокойствие. Че още ги има истински непримиримите, хармоничните, мъдрите, смелите, обикновените… Те са ми симпатични. Липсват ми.
Прочетох още нещо, преди седмица. Романче, повест или част от книга… Пак така ми изглеждаше дневник-изповед.
Доста добро, но не искам да оценям литературни творения.
Изрових си го на компютъра, докато записвах неща на ДВД-та. За да не преча с комуникация на записвачката, го открих. После, с още малко усилия намерих източника.
http://blog.thedezine.com/pro/images/book01.pdf
Странно е.
