Оказа се, че има един автор на знаменателно произведение, роден на този ден.
Даже Уикипедия е твърде скромна в българския вариант на статията за Джоузеф Хелър. А за романа – съвсем няма такава.
Боже, колко работа има недовършена на този свят, Боже!!!
За работохоликът, който навършва 27 днес, мога да си пожелая да не го тормозя допълнително повече от досега. И без това съм твърде досадна с оплакванията си.
Много здраве пожелавам и късмет за българската мечта, за да е полезно очакването за щастливи занимания!
Защо денят на труда има най-много общо с „Параграф 22″?
Защото честният труд води до абсурдни резултати. Шмекерите са по-успели. Добрите нагаждачи – също. От прекомерен труд може да загубиш здравето си, не да спечелиш за здраве.
Но си струва да има празничен неработен ден. Дори и за такъв трудов повод. Който обича работата си, празнува всеки ден.
Вчера, в четвъртък, аз празнувах от първия час сутринта. По обяд другия четвъртък празникът ще е по-малък, но пак ще е напразно усилие да наливам от пусто в празно.
А Джоузеф Хелър е бил преподавател две години в Университета в Пенсилвания. След завръщането си в Ню Йорк прави успешна кариера в рекламните отдели на „Тайм“, „Лук“ и „Макколс“. По това време възниква и идеята му за „Параграф 22“. Работи върху романа вечер и в редките случаи, когато е свободен. Това му отнема 8 години и книгата излиза през 1961г.
Когато е бил на 38 години. Следват „Нещо се случи“ през 1971г., „Като злато“ през 1979г., „Бог знае“ през 1984г. и „Представете си“ през 1988г. 1994 — Closing Time. През 2000г . – „Портрет на твореца като стар“.
Той е автор и на две книги с кратки разкази и три пиеси.
Първата ми среща с твореца беше чрез „Нещо се случи“. В студентските ми спомени остава и едно съвместно четене с колега, който накрая се забави да я дочете. Но доста зле преживя развръзката. Не бяхме подготвени за подобни сюжети през 1984-5. Нали всичко, което вършиш разумно и целенасочено, трябва да има хубав край?
Завиждам на ентусиазма и ината, на трудолюбието и самоотвержеността на г-н Петър Георгиев, благодаря му за пореден път, но не е достатъчно за дръзновението, с което се труди няколко години за една обречена кауза. Благодаря за онези полезни и навременни удобства, за съображенията му от гледна точка на учителя и „нападателите“ в компютърната зала, за всички смели идеи и още по-глобални мечти за българското бъдеще!
Вярата ми в доброто, оптимизмът ми, и безумието да се надявам, че има полза и от моите малки усилия, се крепят на такива хора!
Слава и преклон!
Честит Ден!
Случайно или не, но и двата пъти на хороскопа за рожден ден, изписаха 27.02.2009 по БНТ.
Етикети: оптимизъм, Джоузеф Хелър, Петър Георгиев
