Този период определено е на моята младост и преход към старостта.
Какво можеше през 1986г. да разбере човек веднага? – Почти нищо.
Вероятно по празничните дни около 1 май, като някакво голямо изключение, съм се прибрала на село. Спомням си, че случайно се заслушах в съобщение по новините от радиото, не беше в часа за централните новини. Дали е звучало като „На 26 април в Украинската ядрена централа в близост до град Чернобил…“, изобщо на кого ще му хрумне да внимава какво ще кажат за нещо си в република от СССР, то освен от СССР от другаде новини изобщо имаше ли?…
Като се върнах в София, ми предстояха лабораторни упражнения по ядрена електроника за измерване на радиоктивния фон. Емоциите ми около лабораторните във ВМЕИ винаги са били не какво ще получим – все после се налагаше да преписваме верните получени резултати, а как изобщо ще я докараме до получаване на каквито и да било данни. Та с Гайгер-Мюлеров брояч се стига до едно забавно тик-такане на светлинните индикатори на числените стойности на гама-лъчението.
Няма да направя справка дали правилно съм запомнила наименованията и понятията. Тогава не сме се стреснали да сравним какви са били показанията на групите от преди празниците и след, та сега ли да се ровя?
Масово се надявахме да препишем от някого протоколите, никога не разбрах как „другите“ изкарват верни измервания. В моите групички от по 4-5 до 6-7 участника нищо правилно не ставаше. Навикваха ни, че не си четем предварително упражненията, че не знаем теорията, все приятни констатации… Е, не съм искала да съм престъпник, на драго сърце бих чела и по повече пъти инструкциите, ама само по описание с моето подходящо въображение… нищо вярно не си представях за установката, която ще ползваме на лабораторното, нито какво би могло да се получи… Бях последователен човек, вярвах, че ръководителят на упражнението ще направи необходимото да схвана. Не само това, ръководителят наистина се хващаше да направи подготвителната част, казваше ни и какво да записваме… Защо тогава все не ни се получаваха добри графиките и таблиците?
Не се ли случва същото и с днешните ми ученици?
Не се ли отнасям с тях така, както на мене са ми навиквали и са ме комплексирали?
Кога да постъпиш съвестно и да си добър професионалист са тъждествени постъпки?
Спомням си нелегалните полети на летището в Михайловград и приказната ягодова поляна, където е самото летище. Освен през това радиационно лято, никога в живота си не съм виждала и яла толкова горски ягоди!
Тук би следвало да стои злобарско емотиконче.
Както и заканителният пръст на декана на факултета, когато ни предупреждаваше, че точно от нас не трябва да се получава паника, защото място за такава няма.
Как изобщо са ни оставили да работим в лабораторията по ядрена електроника? – Явно, осъзнавали са колко сме некадърни да видим истината! Както и аз сега блажено се радвам, направя ли волна или неволна издънка от некомпетентност, че учениците ми нищо не виждат!
Защото си имам заспали дечица…
Това с ягодите и маратонското бягане, за което другарката Снежана Керкова ме отказа, обаче постепенно беше осъзнато.
И най-добрият извод, който си направих в личен план – „Май за мене този радиактивен товар ще е по-добрата причина да нямам никога деца.“
Да, ама – не!
Ето ти сега – мъчението на старостта – тийнейджърката, която вчера не решила вярно най-лесната задача…
И още куп провалени планирани чудеса…
Преди около 5 години попаднах на изложба в памет на Чернобил в парка пред Народния театър „Иван Вазов“ в София. Да гледаш снимките от някъде, там, далеч от нас, не е толкова трудно. Но си е гадно и мъчително.
Поклон пред жертвите, стотиците хиляди инвалиди, поклон пред всички истински похабени животи от една небрежност.
Всяка намеса или ненамеса, всяко говорене или безмълвие – днес, вчера и утре са НЕПРОСТИМО ВАЖНИ, мили хора.
Може моята крепост да е малка и незначителна, да. Както тази на Манол, от „Време разделно“.
Ама и аз съм там – при виновните.
Тогава. Днес. Сега.
Израждането е в много посоки. Ето една:
подготовка на бабите Яги - 1987, юли, Шумен
Година по-късно, с Янето (Иван Ячков) от Михайловград , след моя най-скандален и голям провал…
