Да, изтрила ме е – най-добрата ми приятелка. Поне като я попитах, ми каза. Можеше и по-зле да се получи. Поне още се гледаме отдалече и си говорим.
А в поредното усилие да изразходя хранителните продукти направих такъв буламач, че ако го ядат – значи им липсва готварството ми, колкото и нескопосано да е.
„Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.“
„Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по-тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.“
„Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.“
„Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.“
Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите-добри, а третите безполезни.“
Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол.
***
Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.
***
Добрите граждани, дори и когато виждат, че народът се е устремил към някакво гибелно решение, пак не ще попречат то да бъде взето, особено ако е от неотложно естество.
***
У повечето републики раздорите се пораждат от безделието, което е рожба на мира; а опасността от война възвръща единението.
Николо Макиавели (1469 — 1527)
Мързеливец
Две врабчета си направили гнездо сред лозето на един мързелив човек, до корена на една лозица.
Дошло време да се копае лозето. Мързеливецът нарамил мотиката и отишъл да копае. Като влезнал в лозето, той седнал да си почине под черешата. Съгледали го врабчетата от гнездото, изскочили изплашени и почнали да се оплакват едно а друго:
-Ех, Врабчо – казала врабката на мъжа си, – отиде ни гнездото! В лозе гнездо прави ли се? Ето човекът с мотиката дойде да копае и ще ни разтури гнездото.
-Каквото Господ каже, Врабко, това ще бъде.
В това време стопанинът станал да прегледа лозето си и да опита земята. Копне тук – сухо и кораво, копне там – сухо и кораво. Пръстта била изпечена от дългата суша.
Върнал се стопанинът пак под черешата, седнал, въздъхнал и си казал:
-Ех, лозе, лозе, не си имало щастие да те копая, ама нека падне един дъжд, ше видиш тогава!… Сега чакай малко да си хапна и да му тегля един сън. – Извадил мързеливецът хляб и сол из торбицата си,наял се хубаво, напълнил лулата, извадил огнивото, цвъкнал огън, запушил сладко и полека-лека заспал още по-сладко.
Привечер, като станал, врабците се уплашили и си казали: „Ето го копача, почина си хубаво и стана…Сега вече гнездото ни отиде!“
А копачът станал, потъркал си очите – да се разсъни, хапнал си пак, запалил лулата наново, метнал мотиката на рамо, тръгнал си и казал:
-Сбогом, лозе!…
Видели го врабците, че си отива, и весело зачуруликали.
Минало що минало време, ето го, стопанинът на лозето пак се паказал.
-Ако не съм го копал, поне да го обрежа – казал си той.
И пак седнал под черешата да си почине, а врабците изтръпнали от страх, като го видели:
-Леле, Врабчо, сега вече ни отиде гнездото!
-Каквото Господ каже, Врабко, това ще бъде. Стопанинът на лозето може да е милостив човек и да ни пожали.
А стопанинът извадил хляб и сол, похапналси, запушил пак лулата и си казал:
-Що ми трябва да обрязвам лозето: то и така ще роди… Пък ако ми се смеят хората, не искам и да знам.
И той легнал, та си поспал, и станал, та си отишъл. А врабците, като видели, радостно зачуруликали.
И през лятото измътили малки и почнали да ги хранят.
От това, че лозето останало необработено, в него поникнала гъста трева и бурен до колене. Дошъл стопанинът пак да го обиколи и да види как е родило. Седнал той пак под черешата и се чудел: „Бре, какво трева, какъв бурен!… Трябва час по-скоро да се оплеви!“
Като чула това врабката, уплашила се много. Почнала да мисли как да спасят малките си…
-Не грижи се, стара Врабко – казал врабецът, – тоя вързелив човек и тоя път нищо няма да работи. Само се кани.
Стопанинът на лозето седнал и почнал да плеви. Отскубнал един стрък трева, отскубнал друг, па си
-Не го копах, не го рязах, че сега ще го плевя! Що ми трябва!… Догодина, ако е здраве, ще го обработя, както му е редът!
И той пак се върнал под черешата, извадил хляб и сол, наял се хубаво, запалил си лулата изапушил сладко-сладко. Като пушил, хванала го дрямка и заспал. Лулата му изпаднала от ръцете, изтърсил се огън от нея и подпалил тревата. Цялото лозе пламнало и гнездото на малките врабчета изгоряло.
Само двете врабчета се спасили, кацнали опърлени на едно близко дърво и заплакали.
-Ех, казал врабецът, – що ни трябваше гнездо в лозето на мързелив човек! Дето има мързел, нещастието идва ненадейно.
Имам си един самоподарен кухненски съд от Коледа насам.
Даже комплект, който още не съм разопаковала, за да ползвам цялата колекция. Керамика.
Вече е минало. Спука се гърнето за бобеца, толкова добра домакиня се доказах за пореден път. Ама това беше снощи.
Тази вечер напарвих нова издънка в домакинстването.
Много редовно взех да се провалям.
И не само за кухнята. Във всички начинания. Супер обстановка.
И си съкруших приятелката с извратени фантазии и предположения. И се разочаровах от един тийнейджър, сякаш ми е дал лично обещание да се раздели с компютъра и Мрежата за 48 часа. Ама се вързах и сега съм освен крокодил, кокошка, грешница и т.н. – измамена камила.
Ако желанието ми за порядъчност и коректност се подсилва всекидневно с доказателства за безсилие и некадърност, какъв е смисълът да пиша дневник, да ми четат за издънките и… накъде, тогава?
Как ще си наложа мераците като този?
Драги читателю,
Това е поредният опит да си направя дневник, по възможност – не толкова публичен, колкото в сайта на новаторите. Защото вместо новатори, там са предимно морализатори. Ще ме скастрят, че правя прекалено лични публикации. Искам си скрития дневник от портала на НОМ, ама… не ми дава сила да се надявам, че ще ми го оставят. Пък и там публичността е потулена в пространството на виртуалната частна мрежа.
Скрито, да, ама все пак – да е достъпно, това е поне петото начало за дневник, защото не му върви на начинанието.
На добър час на новата ми инициатива, късмет и добро настроение желая на всички посетители!
